автор: papacot

А в тази болница, наречена България,
най-милосърдните са санитарите.
Когато някой в своя сън изгаря,
дузина лекари дърва добавят.

И даже от подлога няма нужда.
Защо един към друг така сме чужди?...
В такова време само някой луд
ще сипе връз леглото малко студ.

Макар че няма нужда от поезия,
всесилна е всемирната амнезия.
И ако някой би помогнал с нещо,
то той ще бъде смешен вещер.

Казанът ври – едните са край него.
А другите – отвътре – май са смели.
Каква илюзия за романтици!...
Пък ние с теб сме просто птици.