автор: secret_rose

И в този ден, изваян от сълзи
минутите през мене преминават,
полюшват се - копринени реси
в небесно окосената морава.
Разливам сетива - ненужен степ
и в ритъма на болката се свивам.
Ръцете ми, протегнати към теб
са почеркът, по който си отивам.
Дали те бях познала - нежен сън,
изваян от дихания и трели...
Минутите изнизват се навън
и в този ден, а утре е неделя.
В неделя няма слънце и луна.
В неделя вдига сватба тишината.
Раздавам помен в стария конак -
вода и хляб, и миг от любовта ти.