автор: Rodenavlotos

Зад многоточията изпод думите стоим,
зад тяхната двусмисленост прикрити.
А думите са светлата ни маска, грим.
Сълзите, болката – са зад изтритото.

Когато знаеш, някой своя свят крепи
на твои две, непроизнесените, само,
за да не рухне- с лавата го засипи
на думите, в които теб те няма.

Прави се на Палячо- трикът стар,
изпитан, проверен през вековете,
Палячо- на разсипаните думи цар,
поднесъл ти и шапката, и цветето.

Изсипвай с тонове- сред тяхната гора
да скриеш двечките, които някой чака,
а в себе си се връщай, остарял,
смеха и дрехите на клоуна съблякъл.