автор: swetulka

/из "Здравец между камъните"/

Десетте дни на това лято-така наричаше в мислите си дните прекарани с Пламен.И сега,когато влакът едва пъплеше покрай прегорелите ниви,в купето беше душно,а в устата и` имаше метален вкус,пред погледа и` минаваха като на кино-лента всеки един от тези дни отново и отново....
Беше се вторачила в прелитащите гледки зад мръсния прозорец,но нито бягащите къщи с унили покриви,нито прашните повехнали от късното лято дървета спираха вниманието и`. Нямаше никакво съмнение,че това беше Момчето за което винаги си беше мечтала-представи си как заравя пръсти в гъстите му къдрави кичури ,а той се смее,смее с огромната си цяла педя усмивка и я гледа с оня луд блясък в очите....в ръцете му просто изчезваше....разтопяваше се до несъществуване...
Проклетото военно училище!...и мижавия институт, в който се набута- само и само да избяга от майка си..Тръсна глава-100 км. не бяха никакво разстояние!
Всичко започна една вечер неотдавна.Родителите и` заминаха на почивка и тя остана сама в невъобразимо горещия апартамент с купищата учебници за кандидат-студентските изпити.На вратата се позвъни.Кой ли се мъкнеше да и` досажда,сигурно оная лудата комшийка,която....Отвори и....онемя.Пред нея стоеше момче.Ама не просто момче-от някакъв филм го бяха извадили-висок,поне глава над нея,с тяло на атлет,с черни святкащи очи с които я гледаше леко изненадано....Като че електричество мина по нишката на погледите им....после забеляза зад него възрастен мъж,вероятно баща му.Той учтиво обясняваше нещо за приятелството си с нейния баща ...тя отговаряше механично....съжаляваше,че нямало да се видят с родителите и`....А,да-сега го позна-бяха играли като малки заедно.Като завърнала се от далеко,си спомни за обществените условности и ги покани да влязат.Предлагаше им плодове,бонбони... Те разказваха нещо за подаване на документи за кандидатстване...наемане на квартира.....пропусна повечето информация ,но когато баща му каза-"Имаме молба,да идва у вас да гледа сериите на филма.... " /а...филма.?!/ тогава я обзе такъв ентусиазъм....че беше готова да се яви на още няколко изпита накуп! Те се спогледаха съзаклятнически-беше нещо като рефлекс-за части от секундата формалностите бяха изхвърлени на боклука, а договорът-подпечатан.
Още на другия ден по обяд той цъфна на вратата с роза в ръка /от градинката пред блока/ Сам!Имаха късмет с родителите-баща му си беше заминал.Тя отвори с широк жест вратата и без думи го покани .Влязоха.Той не беше точно красив... в движенията му напираше някаква неутолима палава жизненост,която завладяваше с естественото си непокорство и я караше да се чувства способна на всякакви дързости....... тя така се заплесна да го поглъща с очи,че стърчеше насред хола от доста време.Той се засмя и я покани -"Седни де,не се стеснявай!" Заразправя и` някакви навярно смешни истории/думите се плъзгаха покрай съзнанието и` /,но влагаше в тях такава емоция и ентусиазъм,че беше затрогващо...само след половин час бяха вече приятели- завинаги!...Започнаха да прекарват заедно всеки свободен миг.Заплетената условност на литературните критики се изпари от главата и` тъй бързо,както теоремите от неговата-на кого му пукаше за тригонометрични зависимости и критически реализми,па макар и с общочовешко звучене?!!Любов от пръв поглед??? Егати клишето!Не-беше гръм от ясното небе,който я порази-пак клише...Майната им на класификациите!Беше си тяхното Лудо-Чудо и толкоз!...
Днес щеше да бъде нейният най- най-щастлив ден-ставаше на 18!...мислеше си-не- просто светеше пред огледалото, докато се обличаше и въртеше...Искра и Пламен! Ами да...страхотно!!!
Музика,шум,цветя,усмивки,прегръдки...Полумрака на червената светлина на лампата в хола /последен щрих от"соц-модернизма" на майка й/ Френки Милър дереше сърцето си в "Ревност"с носталгично прегракнал глас ...а на нея и` беше така светло и радостно ,че и` идваше да литне!...Беше поканила приятели..не много-това лято всички бяха ужасно заети-обаче опустошиха набързо бутилката "Плиска"...иди сега търси пиене посред нощите...някой мрънкаше и за кафе...Пламен я целуваше докато танцуваха,тя се опитваше нещо да му говори...после изведнъж,какво го прихвана,той я грабна на ръце и я отнесе на терасата.Надвеси я над тъмното празно пространство-6 етажа по-надолу и рече:
-Кажи,че ме обичаш,или те пускам !!!!
Тя мълчеше.Противно на всякаква логика не изпитваше нито страх,нито паника...само безкрайно доверие към това дръзко момче...
-Казваш ли,или да те пускам долу???-повтори смеейки се.
-Пускай ме!-му отвърна спокойно,но с някакъв странен глас.
Той я изправи на краката и` отново на "твърда земя"
-Браво на теб!-обгърна я с мечешката си прегръдка,но с някаква нова нежност.
Като в унес Искра го поведе към стаята си,необръщайки внимание на останалите гости.В топлия мрак всред уханието на окосена трева и натрапчивото цвърчене на щурците,долитащи през отворения прозорец устните им се сляха....докосваха се бавно и внимателно,като да бяха от някакъв много крехък материал,който всеки момент щеше да се разпадне...разпадаше се...тя се разпадаше...мислите й прелитаха несвързано и се забиваха в незначителни детайли...беше само допир и неговите устни по кожата и`,пръстите му,които я опознаваха в най-меките й извивки и се заиграваха по дръзките връхчета на гърдите и`,търсеха най-скритите и` тайни....ръцете и` долавяха напрежението на мускулите му под гладката му кожа...тя някак беше част от това напрежение...После той я притисна силно и настойчиво като,че ли тя имаше намерение да бяга някъде...телата им се извиваха с неподозирана страст,докато се сливаха с извечния ритъм на съвкуплението.И пак... и пак...Усещанията ги връхлитаха като вълни на морски прибой,но преди да успеят да разберат за своите нови чувства,желанието им притихна неочаквано и ги остави захвърлени на далечен пуст бряг-укротени,изненадани...и... много,много щастливи....
Десетте дни излетяха като десет часа.За последен път през това лято обикаляха тесните калдаръмени улички,изкачваха тичешком многобройни стълбища,следвайки начупената линия от фасади,стрехи и чардаци,потънали в зеленината и светлосенките на стария град;задъхваха се от горещината когато изкачваха хълма Царевец,танцуваха под бездънния небесен купол на тронната зала между колоните, на които личаха само основите...стояха един до друг-притихнали, с поглед към далечните тъмнеещи хълмове,а лилавия здрач постепенно помръкваше в пепелно и ги обгръщаше ...докато лицата им изчезнеха съвсем и останеше само топлината на ръцете им...после бавно слизаха по каменните друми от пра-стари времена-сгушени един в друг и си тананикаха заедно песен ,която бяха слушали :
Аз на твоето рамо склоних глава
Ти кажи ми "обичам",но без слова!
Тази нощ,тази нощ,само наша,наша тя е!
Ще я помним ний до края...
Искра откъсна невиждащ поглед от влаковото стъкло и се размърда.Действителността сега беше друга.Почти не го позна с униформата и остриганата глава,еднакъв с всички останали,когато го видя на претъпкания с посърнали новобранци и разплаканите им майки портал.Той щеше да забрави за своята индивидуалност за цели 4 години...или за цял живот! А и за нея по всяка вероятност-също.А после? Малък гарнизонен град,зелените камиони,натоварени с очукана покъщнина......О,тая история я знаеше от като се помнеше!Въздъхна и тръсна глава-нямаше да се занимава сега с това!Пушеците на големия град вече се виждаха през прозореца.Още малко и пристигаше .Тук и` харесваше несъмнено повече.Имаше стил,движение,енергия...а и щеше да има страхотни нови приятели-в това изобщо не се съмняваше!
Блъсканицата на гарата я погълна.С мъка си проправяше път с тежките чанти.Никой не я чакаше.Започнала беше своя самостоятелен живот.