автор: geostal

Хубаво е нашето село, много китно, полупланинско, на припек, с красиви двуетажни къщи, с големи сливови градини, които пролетно време се белеят отдалече, а пчелите жужат ли, жужат.
На 40 километра е общинският център, имаме си хубав път, откакто на власт е новото правителство. Дворовете ни са пълни със стока: овце, кози, кокошки…Само едно си нямаме – мъже! Война да бе минала, пак щеше да има повече, а то сега тук-там по някой старчок и толкова сме я закъсали, че и кметският наместник – жена.
Аз съм Неделя, викат ми накратко Деля. Какво село беше само – пълно с живот, а сега на нашата улица сме останали само жени между 45 и 60 години. Аз и съседката отсреща сме най-младите. Вдовици сме всичките, сами като кукувици. Отидоха си мъжете ни от пустата сливовица, постоянно клечаха в казанджийницата, пък първак, пък двойна преварка – да и се не види и пукницата дано! Тя ги затри! Викам на моя:” Мъжо бре, разреждай я с водица да не ти гори джигера…” А той ми вика: “Дельо, ти си глей кухнята и пилците по двора, с моята ракия не се занимавай!” Пък взеха да ходят в кръчмата да си се хвалят кой колко изкарал, каква изкарал, пък дегустират и така ден след ден, година подир година: “ Ха, наздраве, ха, наздраве!” и накрая в трапа. До кого ли не писахме тогава да забранят казаните, да не ни се погубват мъжете, но уви – Демокрация било, свободният избор - на свободния човек. Отрови ги проклетницата и останахме сами.Обезмъжи се селото. Сама жена за никъде, мъжка ръка трябва за всичко. И за работа, и за под юргана да те подхване. Оттогава мъж не съм имала, лягай, ставай – все сама. Като гледам тия турски сериали как се прегръщат, как се целуват, иде ми да вия като вълчица, ама ще разлаем кучетата, ако всички по улицата завием. По селото нищо пристало, нали ви рекох…Оня ден, като отидох до магазина за хляб, гледам седи дядо Петър, подпира се на бастуна и се кокори срещу мене, сетне ме огледа и отзад и въздиша един такъв…Взел – дал, на 70 години е, дето се вика, “оная му работа е залепнала за гъза”, ама и той душа носи, мерак…
Един ден викам на съседката да се поразходим до града, да пием по кафе, да се огледаме, свят да видим и той нас да види. Отидохме, гражданите добре си живеят, мъжки свят много, млади, хубави, дето се вика, за гражданките има богат избор, напълни ни се окото, тръгнахме да се прибираме и в една малка уличка чета, че наблизо има магазин за сексиграчки. Викам на съседката, Гина се казва, да ме изчака само за секунда да погледна един магазин за блузи, а тя влезе в едно хранително магазинче. Като се оглеждах да не ме види някой, бързо се шмугнах в магазина, младежът много любезно ми предложи различни артикули, купих набързо един и цялата почервеняла излязох навън, а след малко и Гинчето се показа от магазина. Рекох и, че не съм си харесала блуза, а стомахът ми пърха ли, пърха….Какво се усмихвате, всеки своите нужди познава най-добре! Да не би вие да не мастурбирате, а!
Един ден се събрахме жените в читалището и кметската наместничка и умуваме какво да сторим при тая липса на мъже в селото. Решихме да напишем писмо до Премиера, белким ни разреши проблема. Имаме една парясана даскалица, раннопенсионирана, та и викам да драсне едно писъмце до нашия любимец, като се съобрази с изискванията на стила. Написа го и го пратихме. След около два месеца “кметицата” ни събра и вика, че Той ще идва в общинския център и ще скокне до нашето село, така че да подготвим читалището, да уведомим всички хора, да помислим за някаква почерпка. Велико събитие, защото още от Татово време, не ни беше спохождала висока персона. Заедно с Премиера щял да бъде и министърът на регионалното развитие. Нека да дойдат и да видят в Сливово какви сливи са останали и какво може да се направи за в бъдеще.
Когато пристигнаха с черните коли, Той слезе пръв – хубав, напет, мъжествен, почерпихме го с хляб и мед и му подарихме една бутилка отлежала сливовица. В читалището питахме, отговаряха ни, обясняваха ни, че наготово нищо не могат да ни осигурят, а трябва да запретнем ръкави и да работим по проекти за развитие на малките населени места, да направим къщи за гости, да популяризираме местната сливовица и местните сливи и така ще дойдат инвестиции, включително и мъже на различна възраст и за всякаква употреба. В заключение ни казаха, че Европейският съюз дава пари, но иска да положим усилия. Да направим самодейни състави – певчески хор, народни танци, да изнасяме представления по различни краища, така ще бъдем забелязани и ще бъде популяризирано Сливово. Премиерът лично се ангажира да разбере в кое село в страната съотношението между мъжете и жените е в полза на първите и ще ни съдейства за побратимяването между двете села, като изтъкне всичко положително, което е видял тук. С две думи: инициативност и контакти.
……………………………………………………………………………………………….
Сега да ви се похваля, че започнахме работа по един проект с работно заглавие: “ Да спасим мъжете – този изчезващ вид!” Приемаме и други предложения на адрес: П.К. село Сливово! Наздраве!

" Очи към себе си" - 2013 г.