автор: sineokata

Сред тръните един бодил,
в далекото пред себе си съзря
една красива,топла,мека,
невиждана от него светлина.
Объркан от омайната й нежност,
все повече към нея устремен,
отскубна се и с поглед вперен
да литне искаше,макар за ден.
И спря пред нея ,тъй задъхан-
в бодлите цвят разцъфна в миг-
сънува ли?!И откъде е ?!-
през тръните пробляснаха сълзи...
Тя беше лека,крехка,цветна
със малки,свежи цветове-
–Какво!!!Това е орхидея!!!-
невярващо премигна със очи-
Защо сред тръните дошла е-
наперил младите игли,
бодилът от любов изгаря
и...още повече цъфти!
Обсипан от красиви пъпки-
една след друга в миг блестят,
те грозните бодли прикрили,
единствено да я пленят.

И там сега във пустотата
сред тръните и сухите треви,
една красива орхидея,
мечтите на един бодил краси!