автор: avloeis

Дженифер подскачаше въодушевена през цялото време, вървейки към стаята си. За първи път й възлагаха толкова голяма отговорност и тя я прие като предизвикателство.
Сега имаше възможност да види друга страна на живота, а също така да се пробва като учителка. Тази професия я изпълваше с възхищение почти благоговение. Според нея единствено умните и сърдечни хора можеха са бъдат достойни да обучават другите. Просна се на леглото и започна да се обсипва с хвалби, дори си пусна музика и потанцува. От доста време не бе чувствала такова щастие и удовлетворение. Легна си рано, искаше да се наспи. Тази вечер сънят й за първи път от месец насам не бе обезпокояван от странния глас. Изглежда той се бе отказал от сърцето й и тя усещаше онези безчувствени моменти единствено, когато бе сама и спокойна.
За да може да преподава Джен се отказа от много от клубовете, остави единствено тези по киномания, защото гледаше филми, когато си пожелае, занаяти и езда. Децата я приеха с усмивка, но тя усети недоверието и бариерата, която сложиха. Не знаеше как да процедира за това започна като собствената си учителка от преди дванадесет години. Посещаваше ги всеки вторник и петък в пет часа следобеда, като часовете й траеха по два или три часа в зависимост от активността на децата. Определено успя да спечели симпатии, когато им занесе поправените играчки, а и някои нови. Все пак тези на нейната възраст и по-големите не можеха да я приемат като учител и често получаваше злобни коментари от тяхна страна. Дженифер освен с музиката помагаше на децата и с писането на домашните, когато имаха проблеми. Всички оставаха изумени от уменията й, бе положила големи усилия, за да бъде на такава висота. Нито едно от децата не се обучаваше в Академията. Дори двамата директори да бяха близки, госпожица Кларинт държеше да запази престижа на училището с най-добри ученици в страната. Всяка година се отпускаха пълни стипендии и борбата за тях бе жестока.
След като се прибра в стаята си отново изтощена се зае със собствените си домашни, оценките й бяха спаднали с една единица от началото на годината и това не й хареса. Как щеше да преподава, ако тя самата не се обучаваше добре? Направи опит да се съсредоточи над урока, но картината на разхождащите се заедно Амброас и Натали я изкара извън равновесие и тя запрати химикала си в стената. Двамата прекарваха толкова много време заедно! Дженифер вече не можеше да си спомни ясно чувствата от онази целувка, която за него явно бе просто шега. Обзе я ярост, а след отчаянието, чувстваше се абсурдно глупава. Какво изобщо си бе въобразила в онзи момент? На вратата се почука и това я стресна. Остана още по-изненадана, когато видя Каин.
- Спри с игрите само тази вечер, Джен! – изпревари я той и синият му поглед й показа ясно сериозността му. – Само тази вечер, малчо!
Тя му позволи да влезе без да каже нищо. Каин рядко я наричаше малчо и то само когато бе наистина сериозен и имаше нужда от нея. Двамата легнаха на леглото и той я придърпа в обятията си. Силните му ръце не й позволиха да се отскубне и тя се отпусна на гърдите му. От много време не бе стояла в прегръдките му, които сега бяха като на истински млад мъж. Виждаше промените в него, но чак сега успя да ги почувства и осъзнае. Нито един от двамата не проговори, не изпитаха това желание. Самото присъствие на другия ги успокояваше и те се откъснаха от проблемите си, което им позволи да се унесат в сладък сън, обезпокояван единствено от хубави спомени.
Спаха до късно, времето бе облачно и пречеше на слънцето да ги събуди. Дженифер не знаеше какво да каже и само наблюдаваме Каин.
- Понякога просто имам нужда от теб! – обясни той, сякаш усетил колебанието й. – Прекалено много ли поисках?
- Не! – тихо отвърна, разбираше го, защото и тя имаше нужда от него макар да не си го бе признавала до сега.
- По-добре да се връщам в моята стая иначе всички ще се чудят къде съм. – побърза да избяга той, бе отвикнал от тази им близост. – Благодаря ти!
Дженифер понечи да му каже нещо, но се отказа, нямаше смисъл, и го остави да си тръгне. Изпита тъга, липсваха й предишните им взаимоотношения, но изминалата вечер й доказа, че тя трябва да го защити на всяка цена, а от какво и тя самата все още не знаеше. Майка й така и не прояви нежност към нея, а на четиринадесетата година я отпрати в Академията, оставяйки в тайна цялото й минало. Джен бе като изоставено животинче насред нищото и то само заради глас, който принудил майка й да се отрече от момиченцето си, за да защити както себе си, така и цялото семейство. Животът и се промени коренно, но тя не се предаде и следваше насоките. Защо този глас я искаше толкова много? Все още не знаеше...

- Съгласни ли сте с този маршрут? – попита господин Джоунсинг след като им представи плана за екскурзията.
- Защо да не.. – опита се да спори Габриел, но негов съученик го спря и всеобщото съгласие надделя над негодуванието му.
Щяха да посетят двата най-големи двореца в страната, една пещера и Подземията на Арамиса, всичко за три дни, което ги устройваше напълно. Най-сетне Джен имаше възможност да бъде сама с Амброас, но той остана студен към нея през целия път до първия дворец. Никола Иванович пък се настани до нея и я увлече в занимателен разговор, който я разсея, той се оказа наистина интересен събеседник. Амброас от своя страна не я изпускаше от поглед. Отново го обзе едно странно чувство на раздразнение и завист към Никола, чийто мисли му показваха колко е увлечен по Джен. Бе пленен от чаровната и усмивка и изненадан от слънчевия й характер, осъзнаваше напълно, че бе грешал много за нея. Ангелът се опита да разгадае чувствата си, които все още възприемаше като нереални, все пак той не бе човек. Искаше да забрави за целувката и всички чувства, които я породиха, да се съсредоточи над Натали и задълженията си към нея, но колкото и да странеше от Джен изглежда това не му помагаше особено, дори Тикра бе усетил колебанията му. Не знаеше какво да прави и едвам се сдържаше да не изхвърли Иванович през прозореца. Не желаеше никой да я докосва или да е около нея, желаеше тя да бъде само и единствено за него...
Веднага след като Джоунсинг ги остави да се разделят по групички и да разгледат мястото Амброас хвана Дженифер и я повлече нанякъде. Тя го последва мълчаливо, но поиска обяснение веднага щом останаха сами.:
- Какво си мислиш, че правиш? – тя реши да не се оставя на увлечението си.
- Не знам! – откровено отвърна той.
- Аз ли трябва да знам?!
- Просто не понесох близостта ти с Никола! – смутено я погледна момчето, сякаш бе някакво малко дете, което се страмуваше да признае чувствата си. – Извинявай!
Тя го гледаше и не знаеше какво да направи. Не искаше да й се извинява, а да й обясни какво се случваше, защото й бе трудно да го разбере, всичко бе абсурдно. Амбоас също не знаеше какво да стори, за него този тип взаимоотношения бяха нещо ново и непознато, макар че вече бе научил как би трябвало да се развиват нещата между двама влюбени.. Сега една истина го събуди... Тя обичаше ли го? Амброас се примири с факта, че чувствата му бяха любов макр все още да му бе трудно да ги приеме. Реши да действа, не искаше да губи време в глупави мисли като някакъв хлапак, сега или никога бе моментът да направи крачка.
- Джен, аз... мисля, че..
- Ето къде сте били! – Никола се появи от нищото и го прекъсна. – Дженифер, ще ме придружиш ли ди голямата кула?
- В момента не мога! – отказа му тя, желаеше да чуе Амброас. – Трябва да довършим разговора си!
- О, извинете! – момчето се оттегли, разочарован, оставяйки ги отново сами.
- Мисля, че се влюбвам в теб! – побърза да каже Амброас преди да се е разколебал. Не знаеше дали е правилното решение и най-вече дали това бяха правилните думи, но определено искаше Джен само за себе си и никой друг.
Момичето не знаеше какво да каже, но бе щастлива, че чувствата й бяха споделени.
- Ако и ти изпитваш същото.. би ли излизала с мен?
- Да! – без колебание се съгласи тя.
Двамата се прегърнаха, топла и приятна прегръдка, която ги развълнува. Светът за тях спря да се движи, те бяха центъра и нищо друго не ги вълнуваше.. Все пак за Джен бе трудно да повярва как взаимоотношенията им се развиха само за миг. Започнаха да се опомнят след бурята от емоции и съмненията се появиха. Амброас имаше чувството, че е направил грешка и това чувство се засили. Желаеше Дженифер, но връзката им нямаше да просъществува, той не бе човешко същество като нея и щеше да изчезна от живота й щом Равновесието заемеше мястото си. Тя пък не успя да избие от ума си Натали и Амброас, които често виждаше заедно.
Джен поклати глава, за да изгони отрицателните мисли, сега те двамата бяха двойка, какво повече можеше да иска. Тя го целуна, изгонвайки черните мисли от главата му. Красивите й очи го гледаха с обожание, което го опияняваше. За сега и двамата решиха да оставят притесненията, заслужаваха го.