автор: arkoudaki

Капем като мухи, като кучета мрем,
на таз чужда земя – роби сме...
Слагаш черта, без дума последна,
без последна сълза.
Капем като мухи, Господи,
за къшея хляб, за едната пара...
Бедна, изтерзана, българска душа!
Гниеш сама във стая невзрачна,
более сърцето, навън е тъма,
плачат дърветата, плаче нощта...
До кога, Господи? До кога?
Смъртта за някои е свобода...