автор: PapurcheMehurche

12

Първият работен ден. Беше преуморена физически, но знаеше, че работата ще я изтръгне от състоянието на пълна безтегловност, в което се намираше.
Предиобедът премина в пиене на кафета, разговори с колегите и абсолютно пилеене на време. Джани знаеше, че в ранния следобед ще има важен разговор с шефа си. Танасос още сутринта й каза, че е готов с коментара си по доклада за Ла тур и Street One.
Хапна набързо и се заключи в офиса си, за да се подготви и тя самата за разговора. Малко по-късно вече подробно обясняваше пред шефа си как са протекли предварителните разговори с господин Чейнс.
- Всъщност, господин Танасос, аз съм изложила в доклада си всички детайли от разговорите.
- Да, Джани, благодаря ти. Искам обаче да чуя коментара ти сега.
- Вижте, аз прегледах всички маркетингови проучвания и статистиката за годишния оборот на Ла тур. Нещата са повече от оптимистични. Идеята ми е следната: ако подходим към евентуален договор с тях, можем да работим на принципа на пакет. Тоест – и двете фирми ще разглеждаме като една. Това би ни спестило доста труд по обезпечаване на материали, аксесоари, изработването на тестове за качество и т.н. Тук е моментът да добавя, че самата практика на “Бета” при подобни договори е приложима в конкретния случай. Обемите и сроковете на поръчките са абсолютно приемливи. Остава още един момент, при това изключително важен. – Джани отпи от минералната си вода. – Не сме коментирали абсолютно никакви цени с господин Чейнс. Оставих това за Вас.
- Според теб, значи има доста стабилни аргументи, за да осъществим тази сделка.
- Абсолютно. Остава обаче въпросът с цената. Знам, че в подобна дискусия единствено Вие можете да сложите таван и праг. Дори не съм загатвала пред Чейнс в какви параметри се движат единичните цени.
- Кога можем да насрочим среща с него?
- Ще му се обадя и ще Ви кажа по-късно.
- Добре. Ако няма нещо друго...
- Господин Танасос, пропуснах още нещо, което в действителност е важно. Облеклата и на двете фирми подлежат на апретурна обработка. С една дума – подобен договор ангажира не само конфекционния цех, но и апретурния, което ми се струва доста добра комбинация.
- Да, Джани. Права си. Хайде телефонирай на Чейнс и по-късно отново ще говорим.
- О`кей. Оставям Ви маркетинговите проучвания и статистиката. Изглежда и двете фирми работят и печелят доста прилично. Освен това мисля, че за “Бета” ще е добре да стъпи по-стабилно в страни като Франция и Германия. А колкото до Street One, пазарите им са в цяла Западна Европа, което не може да не е още един аргумент в графата “за”.
- Добре. Обади ми се да уточним нещата за срещата.
Джани излезе от офиса на Танасос. Не беше никак притеснена. Докладът й беше перфектен, аргументацията й също. Освен това тя вече познаваше шефа си доста добре. Видя, че проявява реален интерес. А това беше добро начало.
Вече в своя офис преглеждаше отново всичко, което бе документирала от старта на преговорите, за да не е пропуснала нещо важно. Не беше забравила нищо. Уреди среща с Чейнс за следващия ден.
В края на работното време за първи път я натисна мисълта, че се прибира вкъщи и ще бъде сама. Подобна мисъл я довеждаше до странно състояние – не знаеше дали да се радва или да страда от факта. Майната му на всичко! Ще си взема душ и после просто ще вися пред телевизора. Пълно е със страхотни филми!
Прекара вечерта точно така – с голяма водка след къпането и поредица от филми, чиито имена никога не би могла да повтори.

Срещата с Чейнс бе планирана в 10. Джани стана по-рано от обичайното, за да намери някакво решение за косата си. Беше с такава трагично-безформена прическа, че не доумяваше какво би спасило положението. В крайна сметка се спря на рибена кост с ефектна шнола. Гримира се доста старателно. Облече тъмносин фин костюм, качи се на високи сандали. Пръсна си малко парфюм. Хайде, Чейнс. Хайде, Танасос! На работа!
Срещата започна в приятелски дух.
- Госпожица Джани вече ме запозна с възможностите на “Бета”. Ще ми се да разгледам производствените цехове, ако остане време за това.
- Като приключим тук, ще ви покажа всичко – Танасос рядко осигуряваше обиколка на клиентите в почетното си присъствие – и ще ви обясня подробности за начина на работа.
- Благодаря предварително. Предполагам, че имаме още много детайли за обсъждане?
- Да, но повечето от тях ще решаваме в хода на работа. Естествено е да има редица текущи въпроси, които засега можем само да предвидим, но не и да решим.
- Прав сте, господин Танасос.
- По-важното е в момента да определите параметрите на цени, които ще бъдат приемливи за Ла тур и Street One.
- Да, това всъщност е основен и за двете страни въпрос. Донесъл съм официалните оферти на двете компании. Ще Ви ги оставя, за да ги разгледате на спокойствие и обстойно. Описано е всичко – от начина на работа, до доставката, потенциалните рискове, гаранционните проценти, цените, всички изисквания.
- Благодаря Ви. Ще са ми нужни ден-два да се ориентирам. И да взема решение, разбира се. С колко време разполагам всъщност?
- Добре би било да ускорим нещата. Нямам идея с какъв екип разполагате. Познавам отлично единствено работата на госпожица Джани. Ако всички в екипа Ви са професионалисти като нея, нямам съмнения, че нещата ще се развиват бързо и успешно.
Джани не благодари за коментара. Просто стоеше и следеше хода на разговора. Нейните правомощия свършваха до момента на подписване на договор. Следваше обаче да координира с Танасос по-нататъшните действия. Затова изслушваше господата и си водеше бележки.
- Господин Чейнс, нека обядваме заедно. Ще можем да поговорим още.
- Благодаря за поканата. Госпожице Джани, ще се присъедините ли към нас?
- Не, господа. Имам да върша още доста неща. Освен това изготвям доклада за бюджетите по отдели за изминалия месец. Това изисква време и внимание.
- Добре. Ще се виждаме в следващите дни. – Чейнс стана и й подаде ръка. – За мен работата с Вас е истинско удоволствие.
- Благодаря Ви, господин Чейнс. Господин Танасос, аз ще бъда в офиса си, ако имате нужда от мен. Приятен обяд!
Джани събра документите от заседателната маса в офиса на Танасос и се върна в офиса си. Нямаше време да обядва. Харианг се беше разсмърдял от сутринта, че не е почнала работата по отчета за средствата. Защо ли пък толкова се е разбързал?
Следобедното слънце правеше смешни слънчеви зайчета по бюрото й. Загледа се в едно и даже се опита да го хване. Джани се изкиска на собственото си вдетиняване. Беше готова само с бюджета на конфекционния цех. Сортира документите за апретурния. Остави административния отдел за следващия ден. Някак си усещаше, че може да има нови изненади в сумите. А това я притесняваше. Още повече, защото не знаеше как е правилно да постъпи. Ще му мисля за това утре! Сега е време за цигара, глътка кафе и после вкъщи. Защо по дяволите съм така изтощена?
На следващия ден Танасос влезе в офиса й, имал път до счетоводството. Изгледа с отвращение препълнения пепелник на бюрото й – беше абсолютен въздържател.
- Върху какво работиш?
- Отчетите за изразходваните суми по бюджетите на отделните звена във фирмата. Имате ли нужда от нещо, господин Танасос?
- Да, Джани. Минах само да ти кажа, че ще подпиша договора с Чейнс. Приключвай днес с тези неща. Утре те искам сутринта в офиса, за да видим какви задачи ще поемеш. Преди малко дойдоха мострите и обмерните данни от Ла тур. Утре ще имаме и тези на Street One. Така че, минаваме към действия. Имаш контакти с производители на платове и аксесоари. Помисли си за всеки, който би могъл да ни предложи разумни цени за материали и консумативи.
- Добре, господин Танасос. До края на деня ще приключа с отчетите и от утре започвам с търсенето на изгодните оферти, които ни трябват.
- Да си виждала Харианг?
- Не. Днес не.
- Никой не го е виждал днес. Сигурно е слязъл в апретурата.
Танасос кимна и излезе от офиса й.
Джани изпита абсолютно задоволство. Очакваше договор с двете компании. Не се ласкаеше, че нейните усилия са в основата на този договор. Но изпитваше удовлетворение. Беше си свършила работата добре. А това беше нейната мотивация да работи повече и повече. Освен това нямаше какво да я кара да бърза за вкъщи. Джейми беше още при родителите й. Нямаше никакви ангажименти. А социалният й живот беше някога. Даже не си спомняше кога за последно се е забавлявала с приятели някъде. Те и приятелите постепенно почваха да се отдръпват. И това беше естествено. Джани никога нямаше време. Или имаше нещо спешно за довършване, или нямаше кой да гледа сина й, за да изпие едно питие някъде навън. А самата истина беше може би в това, че тя не искаше да среща никого. Не й се водеха празни разговори. Освен това толкова й беше писнало от вечните мъжки свалки, че още на петата минута след сядане на маса с подобна компания й идеше да глътне любимата си водка на екс и да си тръгне.

В конфекционния и апретурния цех всичко беше наред. Даже имаше реализирани икономии. Оставаше административният отдел. Джани сортира месечните фактури и се върна към таблицата на монитора. Беше си направила екселски таблици за водене на тези неприятни сметки. Харианг само се чуди с каква щуротия да ме натовари още!
Два часа по-късно картинката от предишния месец се повтори. Нетипично и неприлично високи бяха разходите за офисите. Оказваше се, че централният офис буквално поглъща луди суми за издръжката си. А това беше абсолютно невъзможно. Една от фактурите беше надписана с молив “за счетоводството”. Сумата беше солидна. Джани разгледа артикулите и направо й светна цялата система. Явно Марго и Харианг работеха заедно. Точно каква беше системата, не можеше да прецени в момента. Но Харианг разрешаваше сумите, а Марго ги осчетоводяваше. Оптимален вариант – никой не можеше да хване изтичането на средства, защото гарван гарвана око не вади.
Изчака разпечатките на отчетите. Захвана ги една за друга с телбод. Позвъни на Харианг. Щял да я приеме след десет минути.
Тъкмо време за цигара! Джани се загледа в движението на колите по големия надлез близо до сградата на “Бета”. Имаше някаква щурава шеметност в това лудо движение. Изскърцваха спирачки, чуваха се клаксони. Това й напомняше нейното собствено положение. Беше абсолютно наясно с изтичането на пари. Но не можеше да реши как да постъпи. Позволи си само отново да напише забележка към отчета за надвишените суми от административния отдел. Но отчетът отиваше при Харианг. Тоест нямаше смисъл да казва на крадеца, че е крадец. Опасяваше се, че ако разкаже на Танасос какво е констатирала, той няма да й повярва. Бяха нужни точни и ярки доказателства. Харианг беше женен за сестрата на Танасос. Марго работеше при него от пет години. Джани беше във фирмата от девет месеца. Знаеше, че Танасос оценява капацитета й, но все пак не можеше да прецени при една директна конфронтация какво ще излезе. А Харианг и Марго бяха доста добра комбинация. Постоянно се движеха заедно, обядваха заедно понякога, все заедно пиеха кафета. Имаха си приказката и уважението – това личеше. Дори странното им поведение беше повод работниците да ги одумват постоянно и да ги наричат “кака и батко”. Цялата работа смърдеше на нещо непочтено. Но все още нямаше никакъв смисъл да вдига шум. Щеше да мълчи. Ако успея да събера доказателства, ще разкажа всичко на Танасос. Засега чакане му е майката.

Харианг се потеше като сланина на асфалт в офиса си. Климатикът му беше повреден. А стаята му беше с много прозорци и от слънчевата страна.
- Готова съм с отчета. Отново има писано в графата за забележки. Административният отдел отново превишава в пъти предвидените суми по пера в месечния си бюджет.
- Остави ги на бюрото ми. Сигурна ли си, че не си допуснала грешка в сметките?
- Да. Грешка от такъв размер означава огромно разминаване. Няма къде да се разминат толкова пари.
- Добре. Ще огледам нещата. Седни за малко, искам да те питам нещо.
Джани седна на края на столчето. Не само, че не можеше да понася некомпетентността на Харианг, ами сега трябваше да го гледа с побелели от пот петна по ризата и мазна сплъстена коса. Пълна гадост. И това е изпълнителен директор. Кога ли Танасос най-сетне ще си отвори очите за това влечуго?
- Разбрах от Танасос, че си му представила солидна оферта за договор. Защо аз нищо не знам по въпроса?
- Не предполагах, че това те интересува. Приключих предварителните разговори. Естествено след това информирах господин Танасос.
- Слушай, Джани. Много почна да ме дразни твоята неуважителност. Има си някакъв ред. Има си йерархия. Преди да отидеш при Танасос, длъжна си да докладваш първо на мен.
- Извинявай Харианг, но голяма част от нещата, които върша, не се нуждаят нито от твоето съгласие, нито от одобрението ти.
- Не се вземай много насериозно, Джани. Започваш да ме дразниш. – Харианг запали цигара и изглеждаше наистина като жалко потно човече, каквото всъщност си беше. – Забранявам ти каквито и да било действия, без аз да знам. Всичките ти ходения при Танасос трябва да бъдат след като аз преценя.
- А трябва ли да те уведомявам, когато Танасос сам ме извика при него?
- Не ми се прави на интересна. Не проумяваш ли, че нищо не можеш да направиш. Ти си просто едно малко, незначително зъбно колелце в системата на “Бета”. И не си незаменима! – Харианг вече губеше контрол и повиши тон. – Разбрахме ли се по въпроса?
- Не се мисля за незаменима. Но знам, че дори и най-мощният механизъм понякога се прецаква именно заради повреда или износване на някое зъбно колелце.
Джани затвори внимателно вратата. Никога не блъскаше врати и не показваше яда или разочарованието си. Не беше шокирана. Усещаше известно напрежение в отношенията си с Харианг. Той беше посредствен и доста глупав. Нямаше нито образование, не говореше никакви чужди езици, нямаше и никакъв опит в нищо. Извън “Бета” той щеше да е само една мижитурка. Тук ползваше преференции от поста си на изпълнителен директор – неограничени транспортни разходи, добра заплата, добра облага от доста неща, между които и уж фактурираните разплащания за административния отдел, безплатни телефонни разговори, неограничена свобода на работно и лично време... Но каквото и да ползваше, каквото и да правеше – той беше просто жалък човечец, който наистина се вземаше насериозно. Беше решил да гребе с пълни шепи, докато е в “Бета”. Но едва ли осъзнаваше, че рано или късно всяка истина излиза наяве. Джани се съмняваше, че той мисли за някакъв по-далечен период. Живуркаше си доволно на гърба на “Бета”, постоянно правеше грешки. Но това си беше в реда на нещата. Той дори не знаеше как да се облече за официален разговор, а какво остава за това как да го води. Нямаше нито ум, нито обноски. Просто един балон под доста голямо налягане, който щеше да се спука от собственото си самодоволство. Тя беше сигурна в това.
Изпи една кока-кола на екс и запали нова цигара. Беше доволна, че се овладя. В целия разговор с Харианг единствено стиснатите й зъби, можеха да подскажат напиращия поток от истини. Знаеше обаче, че той нито ще ги чуе, нито иска да ги знае. А изходът за нея щеше да е в търсенето на нова работа. Няма да стане, Харианг! Не и заради теб!
Джани имаше абсолютно точна преценка за нещата. Знаеше точно къде се намира. Знаеше също така каква цена би платила за работата си, която обичаше. Често по време на преговори виждаше как Танасос явно се забавлява от неуместното поведение и забележки на зет си, но фактът, че Харианг още висеше на поста си, доказваше, че явно не е дошло времето да бъде изритан някъде в забвение.
Нещата в “Бета” можеха да вървят напред и стабилно. Често обаче глупавите грешки на изпълнителния директор водеха непредвидими последствия. Заради неговата некомпетентност или протакане губеха клиенти. И това вече беше станало система. Коя съм аз обаче да обяснявам това на Танасос? Сигурно има нещо предвид. Едва ли ще търпи този нещастник ей така!

Телефонът я изтръгна от мислите й:
- Джани, Танасос те чака в офиса си. Каза спешно да те намеря. – беше Силвия.
- О`кей. Слизам.
Джани изпи още половин чаша кока-кола, огледа се. Не биваше да дава външен израз на случилото се в офиса на Харианг преди малко. Почука на вратата и влезе.
- Господин Танасос, търсили сте ме.
- Да, Джани. Искам да оставиш всички други ангажименти. Изготвил съм списък на нещата, които трябва да подготвим по договора с Ла тур. Искам те в кондиция и възможно най-бързо да започнеш.
- Още утре сутринта ще се заема, господин Танасос.
- Разчитам изцяло на теб. Отивай сега да почиваш, имаш малко изморен вид.
- Добре. Спокойна вечер на Вас и до утре.

Джани не можеше да изличи от ума си разговора и противното държане на Харианг. За момента обаче единственият й избор беше да го понесе и да се държи както обикновено. Не беше отмъстителна. Не губеше енергия в разчистване на сметки. Искаше й се обаче един ден да разкаже на Танасос каква змия спи в пазвата му. И щеше да го направи. Но не беше дошло времето за това.
Прибра се в доста неприятно настроение. Мразеше да носи грижите си от работата вкъщи. Не го правеше никога, докато живееше с Антон. Сега обаче беше абсолютно сама и можеше да прави каквото си поиска – от безпаметно препиване с водка до изблици на истеричен смях или сълзи.
Имаше нужда от една вана. Пусна водата и се съблече. От доста време не беше оглеждала тялото си в тройното огледало в спалнята. Да, имаше някое и друго излишно килце. Но не й беше до диети и други самоизтезания. И без това се измъчваше по хиляди други причини. Потопи се в пяната с ухание на ванилия и бадеми. Остана така, с притворени очи и в очакване водата да отмие спомена за потния Харианг и да я зареди с нови сили, за да бъде на ниво със старта на следващия ден. Докато сапунисваше гърдите си, мина й през ум колко дълго никой друг не я е докосвал. Никъде. Зърната й бяха загубили свежестта и тъмнорозовия си обичаен цвят. Бяха като неполивани от дълго време цветя – напомняха, че в тях има живот, но са жадни. Жадни да бъдат докосвани, целувани. Стига глупости! Няма да се самосъжалявам. Светът не свършва с това, че съм сама. А и сигурно сама ще си умра!
Джани подсуши косата си. Още по хавлия си направи любимата смес от водка и кока-кола. Запали цигара. Обади се да чуе Джейми. Малко по-спокойна вече, се облече и се настани на терасата. Обичаше да пие отморяващата водка на това място. Беше септември и вечерите бяха наистина приятни – с усещането за лято и предвкусване на идващата есен. Замисли се отново за разговора с Харианг. Дали той подозира, че знам какви ги върши? Агресията му днес беше типична. Нормално поведение за човек, който няма друг коз освен високото си служебно положение. Налагаше се да бъде предпазлива и най-важното – да не коментира какво е забелязала пред никого. Понякога “Бета” се превръщаше в истински кокошарник. Всяка кокошка дереше гърло да бъде чута и да бъде забелязано всяко снесено яйце – даже да е недъгаво.
Не успя дълго време да заспи.

Сутринта положи доста усилия да замаскира изморените си очи. Но успя. Ефектът беше добър. Излъчваше ранимост, но и желязна самоувереност. Предстоеше й тежък ден. Започваше работа по договора с Чейнс. Това щеше да поеме цялото й време. А дали изобщо времето щеше да й стигне? Надяваше се.
Мина през офиса на секретарката.
- Добро утро, Силвия!
- О, Джани, здрасти. Ще пиеш ли едно кафе?
- Танасос дойде ли?
- Не още. Каза, че ще се забави в апретурата.
- Значи имам време за кафе. – Джани се усмихна и се настани на масата за гости в офиса.
- Ето ти кафенцето! Между другото, как си, Джан?
- Не знам как да ти отговоря. Чувствам се много сама. Детето е още при нашите. Прибирам се у нас и дори не ми се занимава да си направя нещо за хапване. Много е тихо. Но пък съм някак странно спокойна. Нямам дразнител вкъщи, който постоянно да ме съсипва.
- Може би с времето ще свикнеш. А може и да не ти се наложи да свикваш! – Силвия й намигна заговорнически. – Винаги си имала ужасно много обожатели.
- Да бе! Изобщо не съм забелязала.
- Да, да! Хайде ела на купон в събота с нашата компания и ще видим дали ще те оставят да си седиш на масата. Ако ти се оплачеш от липса на обожатели, то ние да мрем ли?
- Я стига! Къде ги видя тези обожатели?
- Джани, недей да скромничиш! Знаеш, че около теб винаги се въртят мъже. Даже съм се чудила какво точно им правиш, за да полудяват така. С Голдън един ден си говорихме за теб. И тя каза, че номерът е в това, че изобщо не ти пука за никого. Затова мъжете полудяват и се чудят как да привлекат вниманието ти и да провокират някакъв интерес.
- Ха-ха-ха. Значи сте открили тайната. Истина е, че изобщо за никой не ми пука. И като гледам, май никога няма да се влюбя в никого. А и в момента изобщо не ми е до никакви мъже, още по-малко до едноактови креватни изпълнения.
- Да, ама как ще караш без секс? То тялото си го иска.
- Знам, Силвия. Не знам докога ще карам така. Може би някой трябва да ме събуди.
- Или да спечели доверието ти? Не знам кое от двете е по-трудно. Но отсега мога да кажа само – който и да е той, лошо му се пише.
- Или на мен. Кой знае?
Позвъняването на Танасос прекъсна разговора им.
- Танасос те търси и каза, че те чака в офиса си.
- Добре. Последна глътка кафенце и отивам. Обади се после по някое време.
- О`кей, Джани. Може да се видим в обедната почивка.
- Добре, Силвия. Звънни ми преди да се качиш в столовата.

Джани почука на офиса на Танасос. Влезе с типичната си самоуверена походка и с изправена глава. Осанката й носеше част от аристократичната кръв на предците й, комбинирана с воля и самоувереност. Косата й поемаше прокрадналите се през щорите слънчеви лъчи и ги отразяваше на малки златни нишки. Танасос само за секунда я огледа /той беше много над тия неща, както сам казваше/ и й предложи стол.
- Благодаря. Господин Танасос, готова съм да почна работа по договора.
- Не се и съмнявам в теб. Искам да се погрижиш първо за платовете. Мострите са при мен. Вземи ги. Имаме и сертификация за използваните материали. След платовете искам да се заемеш с циповете и останалите аксесоари. Етикетите – външните и вътрешните – ги остави последни.
- Добре. Още сега започвам. С колко време разполагам?
- Работи така, сякаш срокът е бил вчера.
- С една дума на пълни обороти. Добре. В офиса си съм. Потърсете ме, ако има още нещо.
- Приятна работа. А, Джани. Още секунда, ако обичаш.
- Да?
- Разбрах, че сте имали някакви разногласия с Харианг. Какво става?
- Нищо. Да го наречем “текущи проблеми”.
- О`кей, оценявам дискретността ти. Ако има някакъв проблем, моля те, сигнализирай ми.
- Добре, господин Танасос. Спорна работа и на Вас.
Джани се върна в офиса си с цяла купчина папки. Помоли един от работниците да й донесе кашона с мострите – беше доста тежичък. Едва след като запали цигара се замисли за Харианг. Явно той самият е съобщил на Танасос, че има някакви недоразумения. Тя не искаше да предполага какво точно е говорил изпълнителният директор. Сигурна беше само, че не е нищо мило. И беше права.
Разтвори кашона и просна мострените бройки по столовете за посетители около бюрото си. Моделите не бяха нищо особено. На пръв поглед това важеше и за платовете. Джани имаше доста добри контакти с производители на платове в Турция. Беше малко рисковано от страна на качеството, но пък отчасти по-ниската цена и бързината на доставката компенсираха това. Но само отчасти. Телефонира на четири фабрики за производство на платове. Подготви и официални запитвания, към които приложи сертификацията, после ги прати по електронната поща. Погледна часовника в офиса – минаваше три и половина. Беше пропуснала обяда и обедната почивка. Но никога не й беше пукало за това. Отвори си кока-кола. Докато пушеше и отпиваше любимото си безалкохолно, прегледа какви контакти беше използвала. Отвори визитниците на бюрото си. Колкото повече фабрики предложат продукцията си, толкова по-добре. До края на деня нямаше никакъв отговор от страна на производителите на платове. Джани отлично знаеше, че нещата никога не стават бързо. Още повече случаят беше малко по-специфичен. Изискваха плат, необходим единствено за мострените бройки, които “Бета” трябваше да изпрати в Германия и Франция. Подобно количество не предполагаше нито особен интерес, нито кой знае каква бързина, нито пък търговска отстъпка. Но това не означаваше, че тя ще се откаже, само защото е трудно. В никакъв случай. Мога да се оправя с това! Само проклетият Харианг да не ме притеснява! Мисълта за него постоянно я спохождаше. Знаеше, че не си струва дори секунда губене на време в мисли за подобно нищожество. Но, от друга страна, така оставаше нащрек. А това беше изцяло в нейна полза.
Прибра се, взе си един бърз душ и след две приспивателни легна. Имаше нужда от сън без сънища и от спокойствие. Тази вечер прескочи дозата си водка с кока-кола. Беше достатъчно здравомислеща, за да не прекалява нито с нея, нито с хапчетата.
Следващият ден се изниза като миг. Джани се разкъса между телефонни разговори в опит да намери най-изгодната оферта за плат за мострените бройки. Харианг се спотайваше. Явно знаеше с какво се занимава тя. И може би тайната му мисъл беше, че тя ще се провали и той ще има възможност да й напомни, че е не само дребно зъбно колелце, но при това нефункциониращо. Идеята за това можеше да й даде още по-голям стимул. Малко преди седем вечерта дойдоха първите две сериозни оферти. Но Джани нямаше повече сили. Прибра се и дори нямаше нужда от приспивателни, за да заспи непробудно. Освен това мисълта, че започва уикендът, й даваше спокойствието, от което толкова се нуждаеше. Имам време да си почина. Ще видя и Джейми. Ще мисля за работа в понеделник сутринта и толкова!
Почивката й премина в обикаляне по магазините, за да подготви нужното за първолака. Ходиха с детето на сладкарница, на пицария, на луна парк. Беше наистина хубав уикенд. С усмивката на Джейми, със слънцето в очите му, без неприятните въпроси за Антон. И без болезнената самота, която я натискаше вечер, независимо от умората, водката и приспивателните.