автор: avloeis

Мислите на момичето бяха объркани и видимо бе притеснена, дотолкова съзнанието бе замъглено от притеснение, че не забеляза Амброас, който я последва до сградата на почти рухналия театър, където тя се скри в тъмното.
Той чуваше мислите й. Някакъв мъж я бе накарал да дойде тук, за да й разкаже за тайната, стояща зад кошмарите й. Тя все още не разбираше какво става и как той знаеше за сънищата й, но силно желаеше всичко да приключи и тя отново да се върне към предишния си живот.
- Ти дойде! – грубият ехиден глас огласи театралната зала и накара двете деца да потръпнат в уплаха. Амброас не бе усетил присъствието му, сякаш там нямаше никой.
- Казвай какво искаш! – Натали се опита да звучи самоуверено, но вътрешно бе ужасена от черната фигура, чието лице не виждаше в тъмнината. – Нямам време за губене!
Мъжът се разсмя сякаш и той бе усетил страха й. Смехът му се разнесе като зловещо ехо из цялата зяла. Момчето почувства аурата на този човек, ако изобщо можеше да го нарече така, но не бе и ангел, бе изпълнен с прекалено много злоба, болка, тъга, които правеха въздуха тежък.
- Права си, нямаш време! – студено изрече непознатият. – Съвсем скоро при теб ще дойде едно момче.. не, той е ангел, който ще поиска да се жертваш за човечеството, - тонът му бе саркастичен. – Ще каже, че е всичко е, за да спасиш братчето си и там другите си близки, все пълни глупости! Същност ще ти вземе душата и ще я прикове към портите на Ада, за да не се били отворили, а тялото ти ще изхвърли на боклука!
- За какво говориш? – недоумяваше момичето. – Какви са тези ангели?
- Банда абсолютни нещастници! – изрече със злоба той. – Подчиняват се на някакви си измислени закони и се кланят на мен, слушайки каквото им кажа!
Амброас се заслуша внимателно в думите му, но той не каза нищо повече. Кой бе той? Нима бе Пророчеството? Но това е абсурдно!
- След като ти ги командваш защо не им кажеш да ме оставят намира? – попита момичето.
- Защото има още един, който заповядва над мен и ме контролира! Ако можех отдавна нямаше да има Равновесие! – с болезнен гняв обясни тъмната сянка. – Мога единствено да ти кажа какво да правиш, за да се спасиш...
- Натали, не го слушай! – извика Амброас, усетил как тя започва да се поддава, не можеше да позволи това да се случи.
Ангелът тръгна към нея, но една сила до запрати в стената, замъглявайки съзнанието му с непоносима болка. Вълната въздух го притискаше плътно, пречейки му да диша. Момичето наблюдаваше недоумяваща случващото се. Един глас заговори в ума на Амброас:
- “Махай се от тук, преди да си загубил живота си!”
- “Защо правиш всичко това?” – попита момчето.
- “Защото така е правилно!” – извика непознатият в ума му и причина още болка на жетвата си. – “Омръзна ми да следвам нечии проклети правила! Искам.. – той спря, отказа се да довърши и го освободи от хватката си.
- Амброас? – Натали започна да се опомня и отиде до момчето. – Добре ли си? Какво беше всичко това?
- Добре съм! – Амброас се изправи и забеляза, че черната сянка е изчезнала.
- Къде е той? – момичето също забеляза липсата му. – Няма го!
- Не го слушай! – дръпна я за ръката. – Той изопачава истината! Не знам причината поради която го прави, но той греши!
- Какво искаш да кажеш?
- Просто ме послушай!
- Ти си ангелът нали?
- Да!
- Тогава ми обясни! Искам да знам! – тя застана на пътя му, Амброас видя в съзнанието й, че е някак по-спокойна при мисълта, че той е ангелът, а не някой друг. В нея се върнаха спомените от ужасяващи сънища.
- Сънищата ти разказват истината! Те са като видения за това ,което трябва да правиш!
- Искам цялата истина сега! – настоя тя.
- Скоро върху тялото ти ще се появи знак под формата на везна, символ на Равновесието. Сънищата ще ти разкават малко по малко необходимото.
- Трябва да знам сега! – извика тя. – Защо не искаш да ми кажеш? Кой си ти? Кой беше онзи човек? Наистина ли ще умра? Защо точно аз? Искам да знам тези отговори!
Амброас усещаше страха й и започна да я разбира и в него се появи ново чувство – съчувствие. Бе удивен от тази способност, неприсъща за един ангел. Какво се случваше с него?
- Амброас! – извика го Натали.
- Аз съм ангел, изпратен тук, за да ти помага, но и аз самият не съм осведомен какво трябва да правя, казаха ми, че твоите сънища ще са ни пътеводител. Пророчеството ми даде насока единствено къде да те намеря.
- Пророчеството? – на разбра момичето, но в главата й изскочиха думите на мъжа “... и се кланят на мен, слушайки каквото им кажа!”. Тези мисли се сториха нелогични за ангела, но дори и той си ги бе помислил по-рано, така че ги остави като вариант.
- Искам само да ми вярваш! На мен можеш да разчиташ, Натали! – той погледна в очите й, за да бъде колкото се може по убедителен.
Тя не отговори, все още изпитваше колебания, но поне бе спокойна и готова да следва Амброас, който тайно се радваше, че избраната за Равновесие не е Дженифер, сякаш камък бе паднал от сърцето му.
- “Коя е Дженифер, господарю?” – попита Тикра, отново промъкнал се в ума му.
- “Не сега, Тикра!” – тихо го отпрати ангелът, бе прекалено уморен.
- “Какво се е случило, господарю?” – попита слугата.
- “Не сега, Тикра! Ще те потърся по-късно!”
- “Това е важно, господарю! Пророчеството иска да му заведете избраната!”
- “Невъзможно е! Все още не съм я намерил, той трябва да е видял това!”
- “Той твърди, че сте я открил.”
- “Глупости!” – Амброас едва се въздържа от мислите за възможни предположения. – “Ще те потърся по-късно, когато мога да говоря, Тикра!”
- “Разбирам!” – той прекъсна връзката и остави потока от мисли да нахлуе в главата на господаря му.
Нима Дженифер бе избраната? Нямаше начин! Трябваше да е някой друг, но той бе проверил всички в Академията и нито една не показваше признаци, на откраднато сърце освен Джен. Сърцето му се сви от болка при тази мисъл, не можеше да се съгласи с подобно нещо! Трябваше да измисли нещо, за да я защити!
- Амброас, гърбът ти! – ужасена възкликна Натали, когато го видя на залязващото слънце. – Целият е в рани!
- Нищо ми няма! – усмихна се той и подскочи, за да я увери, но осъзна, че е направил грешка. – Проклето тяло! Трябва да отида до лекаря!
- Да, трябва! – съгласи се тя и едва сдържа смеха си, той се държеше като малко момче.
- По-добре се връщай при останалите, за да не те търсят! – побърза да я отпрати той, засрамен.
- Вече не общувам с никого. Нещо сякаш ме кара да бягам от тях като инстинкт за самосъхранение..
- Желание да ги защитиш! – поправи я ангелът. – По-добре да..
- Госпожице Браво и господин Блек! – госпожа Кикова изникна пред тях като от нищото. – Какво търсите тук, ако мога да знам?
- Госпожо, ние.. – започна Натали, но бе несигурна.
- Гонехме се и аз паднах в някакви храсти и.. – той посочи облеклото си.
- Божичко! – възкликна учителката, която чак сега забеляза вида му. – Трябва да отидете веднага при Лука.. имах предвид господин Нова.. Лука Нова!
Заедно с това име в главата й се появи един спомен, но преди Амброас да го види, тя го запрати дълбоко в дълбините на ума си и остави единствено настоящия момент.
- Трябва да сте по-внимателен! – закара му се тя. – А ако бяхте се наранил по-сериозно?
- Всичко е наред, госпожо!
- Госпожице Браво, по-добре се върнете в стаята си, а утре елате в кабинета ми след часовете! – обърна се тя към момичето.
- Лека вечер, госпожо Кикова! – пожела тя и хвърли един поглед на Амброас. – Чао!
- Чао! – леко се усмихна той, тя беше спокойна.
- Последвайте ме, господин Амброас! – подкани го учителката и двамата тръгнаха към лекарския кабинет.