автор: nikoi

"Това е стена! И нищо друго." - Борис Христов

Когато няма какво да си кажем
и няма даже какво да напишем,
благодарим ли за хляба и за куража
да споделим някое четиристишие?
Споделянето сигурно е задължително,
ако нямаш какво, ала имаш желание.
Стена е умът. С четири въпросителни.
И с един удивителен - за назидание.
Да, из дупките падаха моите приятели
и сега вероятно един ми остана-
той се крие във сянката на светлината ми
и на сламка от мене лежи - да ме хване.
И когато потъна в добра безнадеждност
и когато стената е нещо трошливо
идва стих, за да среже със своята нежност
всичко тежко, докато кървя красиво.
Плагиатски отмъквам най-близките чувства.
А стената се срива под дъха ми отслабващ.
Стената е винаги нещо изкуствено.
Стената винаги те ограбва.
А сърцето е просто ниска ограда,
през която дете си протяга ръцете.
Ако не я забележиш, падаш.
Но винаги падаш в чашка на цвете.