автор: libra

Вторник. Родена съм във вторник. Във вторник светът изглежда зелен.
Виждам буквите и думите в цветове, а някои го наричат синестезия. Когато чета или когато слушам, цветовете преливат един в друг и изречените или изписани думи оформят картини. Името ти звучи в бледозелено. Думите ти са черно бели, като клавиши и удрят като тях. Оставих те да говориш и от тогава те слушам. Колкото повече те слушам толкова по самотно ми става и независимо че самотата е естественото ми състояние някак си този път е болезнено. Уморих се да раздавам любов, въпреки че хората никога не се уморяват да я получават.
Един ден просто спрях да те слушам.