Обичам те, дори по- силно от преди,
но една обида като камък на шията тежи.
Ще я нося, знам до сетни старини,
дано да се превърне в перла и да заблести.
Щом имат стойност и парливите слова,
кой вятър с годините ще ги отвее?
Но на една незнайно появила се сълза,
любовта отнейде пак ще се разсмее.