Не обичам черно бели снимки - ми се въртеше в главата от няколко дни.
Черно белите снимки лишени от цвят показват различни неща от цветните. Примерно, ако искаш да подчертаеш или иначе казано да акцентуваш някаква страна от събитието, махаш цветовете, за да не те разсейват. Шареното разсейва и понякога се изгубва идеята. Едно време обаче снимките бяха само такива - черно бели. Едно време и фотоапаратите бяха лентови и за това сега тези черно бели снимки са избелели от времето, но каквото мога ще възстановя, след сканирането. Докато ги разглеждам преди да започна да сканирам долавям шепот през годините, който кара очите ми да се препълнят със сълзи и душата ми се свива от жал за красивото слънчево същество, което ме гледа от черно бялата снимка и на което казвам - знам мила, знам че няма нищо друго освен болка на този свят, знам и че очите ти бяха зелени, косата ти светла и красива, но това черно бялата снимка не може да го покаже. Черно бялата снимка показва само колко беше красива душата ти.