автор: arkoudaki

Влюбих се веднъж,
джакпот дами, истинският мъж!
Умен, омаен, чаровник потаен,
звездите ми подари и луната ми свали.
Не стъпвах - летях, мечтаех с размах,
щастие, благород, деца и... Развод!
Чаровникът сладък оказа се пак
сър Казанова в световен мащаб...
Тез приказки сладки дето тогава реди
за мене са днес отровни стрели.
И смея се гласно, къде ли ума
изгубих си аз... Къде е мъжа и любовта?
В Червената книга го вписах... Дали,
когато изчезне ще ме боли?!