автор: nikoi

Приятели, заседна ми една
костица от предателство в окото.
Добре че имам скелет добрина,
за да разпъна кожата на злото.
Добре че не е никаква беда,
че повечето станахте в кавички.
Приятели, какво да ви продам
за трийсет черни сребърни парички?
Вълкът не сменя козина, ни дълг:
вълкът е немаскиран вечен хищник.
Боли ме, че човекът стана вълк
и другият човек му е излишен.
Какво да ви говоря за скръбта
по мъртвото доверие? Все тая.
Приятели, на края на нощта
с доброто си лице ще се разкая.
Излизам от един доверен кръг,
защото искам отстрани да видя
небето си, продадено на търг,
проведен между Сцила и Харибда.