автор: ATROPA

59.
Преди да изпаднат в безсъзнание, Слушка и Непо пробиха с острите си муцуни повърхността на водата и жадно отвориха уста за да поемат с ноздрата си, която се намира в горната част на главата им, въздух. Белите им дробове се напълниха с кислород и издадоха радостни звуци, които още повече обезпокоиха трите гларуса, които разтвориха криле и литнаха.
Когато делфините се съвзеха останаха много учудени, че срещат отново гларуси и дори забелязаха с острото си зрение, което превъзхожда няколкократно човешкото, че имат общи черти с двата гларуса, които бяха с техните приятели. И може би имат някаква роднинска връзка, за което мислеха да ги попитат, но първо решиха да ги успокоят, след като разбраха, че бяха ги разтревожили. И им изпратиха миролюбиви сигнали, чрез издаване на пискливи звуци, наподобяващи свиркане. Гларусите не за първи път общуваха с делфини и веднага ги разбраха. Отговориха им с два последователни грака и кацнаха до тях.

60.
Делфините направиха няколко обиколки на острова, по средата на който се намираше обвитият в сияние, златен ковчег с двата златни херувима и като се наиграха с няколко подскока спряха до гларусите и с положени на брега глави ги попитаха: „Какво правят тук ?“ Гларусите им разказаха накратко историята си и останаха много доволни, когато делфините им казаха, че тяхната дъщеря и сестра, заедно с любимия си е дошла да ги търси, но и те заедно с едно момиче и момче са останали в плен на пещерата, защото както и при тях прилива е започнал по-рано и водата е закрила входа и сега ще се открие чак след една година. Но да не се тревожат, защото те щели да измислят нещо. Единствения въпрос, който ги безпокоял в момента бил, дали могат да си намерят храна, защото досега по пътя си не срещнали нито една риба. А и не се знае дали могат да се върнат по същия път в морето. Гларусите им отговориха, че те също миналата година, докато стигнат до Подземния град, едва не са умрели от глад. Но и те сега не били сигурни дали ще могат да се върнат в него след като вече два дни се лутат. И на няколко пъти след сложната плетеница от входове и изходи се озовавали в тази огромна зала. И незнайно защо нещо ги привличало към този златен сандък, но когато се опитвали да достигнат до него, сякаш били удряни от гръм. А имали чувството, че вътре има храна. Слушка и Непо погледнаха към обвития в сребристо сияние ковчег и използваха ехолокаторната си система, като отправят към него ултразвуци, за да разберат какво има в него. И резултата не закъсня ! В него наистина имаше храна.
Въпроса беше как може да се достигне до нея!?!??