Фасовете са недогоряла надежда.Стоя и наблюдавам големия пепелник пред заведението от половин час.Спират се хора и си търсят надежда,но няма,останали са само недопушени фасове и една рaздъвчена дъвка. Фрапето ми започна да горчи,заглеждам се в трите контейнера на улицата и се опитвам да си представя живота на двамата непознати които си разделят сух хляб и остатъци от пиле в кутия KFC ,после идват за фасове.
Фасовете са недогоряла надежда.Стоя и наблюдавам големия пепелник пред заведението от половин час.Спират се хора и си търсят надежда,но няма,останали са само недопушени фасове и една рaздъвчена дъвка. Фрапето ми започна да горчи,заглеждам се в трите контейнера на улицата и се опитвам да си представя живота на двамата непознати които си разделят сух хляб и остатъци от пиле в кутия KFC ,после идват за фасове.Черпя ги по цигара взета на заем от клиент,единия е инженер,другия заварчик и двамата с по 30 години стаж и пенсии по 280 лв. Цигарите им догарят,пушат ги до филтъра,питам ги от кога са така-не помнят.Каня ги вътре,не искат,не били облечени добре.Фрапето ми горчи все повече,захарния сироп не му действа-реалността прави захарта горчива. Питам ги имат ли нужда от нещо-искат само кашони да се завият довечера. На първа страница пак самоубийство,отчаянието е във въздуха и е толкова плътно,че може да се реже с нож.Те не я усещат,казват,че са свикнали и се радват като малки деца на бутилката домашно червено което им давам,кашоните май няма да им трябват.Началото на дигата е вратата на собственото ми Макондо,зеленото и въздуха с аромат на тиня са автентични като усещането за свобода докато бягам и усещам въздуха в дробовете си уморени от Jegermaister и Черен After Shock.Искам повече умора от тази,искам да напалня багажника с нея и да я разхвърля из мансардата за да вечерям с нея,докато абстиненцията на пръстите ми към клавиатурата премине в болка.Суетата ми няма нужда от повече “like”-ве,лицемерието ми също е на ръба и моли за евтаназия или поне за закриване на профила на Joro .........Само егото ми иска референдум