Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка.
С чувство
за безнаказана
дребничка злоба.
Без мярка.
Захвърлят думи-
мътно пълноводие-
и към небето,
ако им се изпречи.
Всеки с нещо,
за нещо им пречи.
„Видиш ли ги ей тия,
големите ?!
Ако замахна със тях!...”
Виждала съм ги
по-ниски
и от тревата, зелената.
И пак ме е страх.
Сивеят остри камъчета
в душата ми-
утре може да ги запратя,
без цел и посока-
като тъмен поток,
ей така просто-
по някого!...