автор: stambol

С разперени криле аз махам
към долетялата дъждовна пролет.
И под разплаканата стряха
с протегнати ръце за полет
удавям меките си длани
в коравите дъждовни капки.
И чувам изстрела камбанен
на неизбежното "нататък"
да преизпълва с нови сили
необузданата молитва;
да бъда птица лекокрила,
с разперени криле да литвам,
да гоня вихъра забързан,
да пия влага до насита
от всеки недокоснат бързей
и сам със себе си да скитам...
И нека вън дъждът да стене
и шиба мокрите ми длани.
Аз знам, че пролетта е в мене
и в мен задълго ще остане.