автор: tzvetcomarinov

Електрониката изпиука обичайно, само дето номерът не я търсеше никога по това време.
-Здрасти - обаждаше се ТОЙ. - Ако имаш възможност, ела за малко да поговорим.
Любезен е като куче, което се кани да те ухапе, но промяната си е промяна. Отправя покана да поговорят сега, а не довечера. Когато ще трябва да насилват и телата си, че се желаят.
Съдия Преслава Кортенска нямаше за днес насрочено дело, можеше да отиде. И срочни преписки не я чакаха върху бюрото, потвърди.
-Добре. Идвам след малко.
Спешните ситуации не се отделят чак толкова настрани от внезапните ситуации. Петнадесетина минути са прилично време за водач, който не претендира да бъде включен в състезателен екип на "Формула-1". Горилата, дето приближи веднага към нейната кола, опита да се държи както обикновено, ама не му се получи нещо. Всяка женска може да различи, кога има отчупено от мъжкото самочувствие. Изненадите не закъсняха с намека, че няма да свършат лесно. И стопанинът на вилата се изправи почти веднага на входа. Дори слезе няколко стъпала, преди да се усмихне и подаде напред ръка.
-Хайде, влизай.
Е, усмивката може и да наподобяваше тая на хищник, но има от кавалерското присъствие.
Докато вървяха по коридора да влязат в стаята, която много пъти беше виждала, Преслава не прояви никакво любопитство. Поканена е, другият трябва да каже защо, а ТОЙ само продължава да се държи като кавалер. Изчака я да седне. Наля първо на нея малко уиски, но с поглед веднага се извини "Зад волана си". После напълни своята чаша до горе и отпусна върху фотьойла. Не пропусна и да се ангажира с принципа "Никой не може да влезе в чужда кожа".
-Какво става?
Тя въобще нямаше представа за потока от мисли на своя домакин, но притежаваше достатъчен опит да се предпази от глупаво любопитство. Ще превключи на заинтересован поглед "Какво има?" и това му стига.
-Новият ще излезе откачалка - констатира собственикът на вилата и довърши разсъждението с преполовяване на чашата.
От вълненията изглежда е забравил наученото в първи клас. Започва се наистина с буквата "А", но трябва да се стигне и до "Я"-то. Не всичкото го е изоставило, щом продължи с разяснение.
-Снощи пак е окупирал хотела, да прави проверки за всичко... Добре, че нищо не е намерил.
"Сработила ти е информацията" - искаше да му подскаже Преслава Кортенска, но се въздържа. Кой знае дали не си е купил уши и от дейността в съда. Тая мисъл я накара да потръпне. Сякаш бучката лед изскочи от чашата и вече търкаляше надолу от нейния врат към седалището.
-Полицията изглежда няма друга по-важна работа, че се е захванала с хотелите. Днес проверка, утре проверка и посетителите ще се стопят. Така не става. Вие там от съда, не може ли да измислите нещо?
Ето как се променят нещата в живота. И ТОЙ вече моли някого за помощ. Само, че жената в Преслава и да опитва, няма как да забрави онова "Съблечи се", дето не наподобяваше в нищо на молба.
-Ще видя какво може да направя по въпроса. Макар, че и ти го знаеш. На полицейските разработки, трудно влияем. Особено, ако по тях не се е изисквало разрешение за ползване на СРС-та.
-Знам, знам - прекъсна я нервно ТОЙ. - Виж какво може да се направи. Защото...
"Може и да не го казваш - помогна му съдия Кортенска на ум. - Клиентите и парите".
-Ще тръгвам - рече тя кратко и се надигна от своето място категорично.
Знак, че смята тоя разговор за приключен. Понякога и деловите хора може да се разделят без да се ръкуват, но го правят не от липса на възпитание. ТОЙ остана така, потънал във дълбочината на фотьойла.
Докато вървеше по пътеката да се качи в колата, Преслава срещна и погледа на охранителя. В него мъжкият интерес сякаш се беше притаил зад много други неща. В тая вила наистина скоро проблемите ще заприличат на снежна топка по нанадолнище. Добре поне, че педалът на газта едновременно с колелетата на автомобила, раздвижи и кръвта в нейните вени.

Цветко Маринов