автор: nikikomedvenska

Днес ми се живее! До отказ!
Нищо че е зимно и мъгливо.
Всеки се е сгушил, само аз
вятъра в косите си приспивам.

Днес ми се живее. Ей така -
страшно ми е цветно на душата.
Сякаш че ми идва на крака
Първа пролет. После Първо лято.

И наместо тежки снегове,
се белеят цъфналите сливи,
с клони ме докосват две по две,
безобразно пролетни и диви.

Днес ми се живее. И летя!
Зимата във облаци прибирам.
Утре до снежинка ще платя...
Утре, ако трябва, ще умирам...

В тоя свят, суров и вледенен,
цяла вечност кърпих зимни рани.
Затова живея ден за ден...
А за утре - колкото остане.