(из цикъла "Вицове в рими")
В една студена януарска вечер
госпожица Петрова сам-сама
минаваше през парка. Беше вече
почти на триста метра от дома
когато някой властно се провикна;
“На място! Стой!” От паника обзета
госпожицата спря и в този миг на
нарастващ ужас чу; “Легни!” Нозете
се подкосиха и безсилна тя
се свлече на земята. Сетне чу го
“Пълзи!” да вика. Право през калта
веднага запълзя като влечуго.
Но в този миг дочу; “Какво ви става?
Дали ви прилоша?” и пред очите
изникна мъж. “Аз тука обучавам
овчарката си... гледам ви, пълзите... “