Мрака във стаята обичам,
защото нежно подчертава
момичето в което се вричам
и кожата й шоколадово кафява.
На тъмно е топъл течен шоколад,
на светло е невинната снежанка
в мрака я отмъквам примрял от глад
а под слънцето целувам ръката й крехка.
Да знаеше тя какво ми причинява,
когато вечер ме опиянява
и моля се завинаги да продължава
със сладоста да ме дарява.