автор: alfa_c

Не ме измервай в думи, месеци и километри,
не съм устойчива на делници и разстояния.
С карфица боднато на картата, сърцето ми
е буца рохка пръст сред плевели и камъни.

А близостта е пухче непонятна безтегловност,
погалило те през оловните тиктакащи окови.
Поставиш ли ми граници, причини и условия,
ще ръждавея като евтин панаирен спомен.

Накъсвай ме на срички, ноти, междуметия
и ярко ме запалвай на площада на сърцето си!
Ще знам...
Ако очите ми са пълни сутрин с пепел,
нощта при теб била е до жестокост светла.