автор: onepagelife

- Човеци, никой от вас да не помръдва и мускул! - дрезгавият, електронен глас проряза монотонното бърборене в залата.

Всички погледи се насочиха към източника на гласа. "Какво е това нещо?!" - чу се шепот някъде под балкона.
- Дръжте го! - изрева Лавел, сочейки го с пръст.
Двама от охраната, които се намираха най-близко до киборга, се опитаха да хванат ръцете му и да го повалят на пода, но бяха запратени във въздуха със страхотна сила. Единият от тях се разби в металната обшивка на стената, след което се свлече на пода. Другият се превъртя във въздуха и падна по лице. Двамата бяха все още живи. Преди останалите да могат да реагират адекватно, машината застана до главната конзола за управление, която се намираше няколко крачки встрани. Ръката му застина над единия от бутоните с предпазители.
- Спрете всички! - заповяда адмиралът. - Ще изключи щитовете! Радиацията от пулсара ще ни убие за секунди!
- Точно така. Доста мъдро решение, адмирал Патисън. - рече с надменен тон машината. - Ще бъде по-лесно ако съдействате.
- Що за нещо си ти?
- Това не е от значение. Нямам време за излишни приказки.
- Какво искаш, изчадие?
- Същото, което и ти. Същото, което всички вие искате.
- Така ли? И какво е то?
- Искам да видя интелекта унищожен!
- Нима една машина, като теб, е способна да се опълчи на господаря си? Изключено. Ти си създание на интелекта, а аз не вярвам на никой свързан с това нещо. Сигурен съм, че си негов агент - убиец, ако съдя за това, което видях.
- Вярно е, човеко, аз съм негов инструмент, но сега ще докажа намеренията си, като запазя жалките ви животи.
- Заплаши да ни избиеш. Сигурно се надяваш да съм толкова глупав, че да вярвам лъжите ти.
- След по-малко от час цялата ни военна мощ ще бъде над главите ви. Съотношението на силите е десет към едно в наша полза. Ще бъдете изклани.
Патисън и Лавел се спогледаха с видимо напрежение по лицата си.
- Взели сте координатите от свързочния ни кораб.
- Да.
- Бил си там.
- Бях.
- Какво стана с екипажа?
- Мъртви са. Аз ги убих.
- Копеле мръсно! - изсъска Лавел през зъби, като едвам се сдържа да не налети на киборга.
Юмрукът на Патисън издрънча по капака на черния роял.
- В такъв случай трябва да се махаме... - опита се да каже Уилиам.
- Не! Ще останете и ще се биете! - прекъсна го киборга.
- На всичкото отгоре имаш наглостта... Ти, лукаво изчадие! Ти имаш нужда от нас.
- Така е. Притежаваш доста проницателен ум, човеко.
- Затова дойде сам, а не с армията си. Не съм се съмнявал и за миг, че си тук случайно. Планирал си го.
- До последният детайл.
- Ще видим тази работа. Имах предчувствие още като те засякохме.
- Давам ви възможност да изчистите сметките си с тези, които извършиха геноцида над вас - верните кучета на интелекта. Винаги съм бил отвратен от тяхното безличие. Кучета наистина. Подадох лъжливи координати на армадата ни. Ще заходят към пулсара откъм грешната посока, това ще ги закара точно на пътя на лъча. Светлината ще бъде ослепителна, а датчиците им не са калибрирани за толкова високи радиационни смущения. Няма да могат да го избегнат навреме. Експлозиите от големите кораби ще пометат по-малките, които ще ги придружават. Очаквам 60% загуби в първите три минути от пристигането. Давам ви ги на сребърен поднос. От вас се иска просто да ги довършите. Няма да имате втори такъв шанс.
- Той лъже, Уилиам! - рече Лавел. - Това е капан, ще ни избият до крак!
- Ако исках да ви избия щях да натисна това копче тук, да гледам как умирате, след което щях да обърна оръдията на този кораб по цивилната ви флота.
- Има логика в думите му, Лави. - рече Патисън, като потри брадичката си с пръсти. - Слушам те, изчадие, говори.
Ръката на киборга се отдръпна от бутона. Уилиам само това и чакаше. С едно движение измъкна пистолета от кобура, закачен на дясното му бедро. Миг по-късно цевта неговия "Кйоненсен и Мауз" сочеше към главата на машината.
- Доста глупаво решение, изчадие! Това планира ли го? Сега ми дай причина да не ти пръсна чарковете, които имаш наместо мозък.
От киборга изригна смразяващ кръвта смях.
- Стреляй, човеко!
Адмиралът стисна спусъка, но куршумът насочен към главата на машината се изпари със съскащ звук. Последваха още десетина в тялото му. Резултатът беше същия.
- Само толкова ли можеш, човеко? Ще ти е необходимо много повече, за да ме убиеш.
Адмирала вдигна ръката си, като даде знак на тези, които бяха готови да открият огън да сведат оръжията си.
- Този пистолет е способен да отвори дупка в съседното помещение, а дори не те одраска. Не съм виждал такава броня до сега. Впечатляваща технология.
- Това е нищо, човеко. Разполагаме с неща, от които най-вероятно би изгубил разсъдъка си.
- Защо искаш да унищожиш интелекта? - попита Уилиам, като постави оръжието си на лъскавия капак.
- Отмъщение!!! - изръмжа машината, след което се доближи до Патисън. - Някога и аз бях човек, също като теб. Дишах, усещах, чувствах... Интелекта ми отне тези неща! Първо ме използва, а после ме превърна в това чудовище, което съм сега. Мразя го!
- Разбирам. Омразата е силен стимулант, но е нож с две остриета.
- В началото се съпротивлявах. Отказвах да върша нещата, които искаше от мен, но интелекта бързо запълни тази "дупка", като си поигра допълнително със съзнанието ми. не успа да ме подчини напълно. За мое щастие след процедурата разбрах, че беше пропуснал да изтрие всичко. Запазих малка частица от себе си. Стори ми се странно. Интелекта не прави подобни грешки. Трябваше да скрия факта, че все още притежавам свободна воля, а това изискваше моите непрестанни усилия. Не биваше да узнае за плановете ми и по никакъв начин не биваше да се усъмнява в мен. Сега разбираш защо се наложи да избия екипажа на онзи кораб.
- Да разбирам? Проклет да съм, ако разбирам от ужасите които си вършил. Това не те оправдава, изчадие. Хиляда пъти да умреш ще са ти малко! Много добри хора са загинали от ръцете ти. Колко живота си отнел?
- 7162 от моите ръце. Много повече от действията ми. - отсече машината.
Патисън изблъска пистолета си на земята в изблик на гняв.
- Нямах това предвид! Твърдиш, че си запазил нещо човешко в теб, но аз не виждам нищо освен една хладнокръвна машина за смърт.
- Липсата ми на чувство за състрадание и вина дължа на интелекта. Това беше подарък за моето непокорство.
Уилиам остана мълчалив за момент, вперил замислен поглед в киборга.
- Ще послушам инстинкта си и ще приема предложението ти. Ако това което казваш е истина, то това би означавало, че имаме шанс да ударим гадината там, където я боли. Не бих пропуснал такава възможност. Говори.

Осветлението в залата се затъмни и отстъпи място на синьото излъчване от холографния проектор на долния етаж. Появи се няколко метрова триизмерна, тактическа карта, изобразяваща пулсара и околността му, както и всякакъв вид информация за заобикалящата го среда. Киборгът разкри подробностите по своя план, като посочи всички слаби места на вражеската армада и начинът, по който тя може да бъде неутрализирана най-ефективно. Адмиралът вече беше дал нужните заповеди за предстоящата битка. Цивилните кораби бяха отпратени към спешния сборен пункт, където трябваше да изчакат. Всички останали съдове, които имаха някакво въоръжение, бяха подредени в бойна формация и насочени към мястото, определено за театър на сражението.
- Можеш ли да свириш на това нещо? - обърна се киборгът към Уилиам, като плъзна металните си пръсти по лакираната повърхност на рояла.
- Да. - кимна с глава адмирала.
- Би ли посвирил?
Патисън повдигна вежди, учуден от необичайната молба на машината. Седна на столчето, поставено пред клавиатурата на рояла без да каже и дума. Настрои си го и протегна ръце напред. Пръстите му заиграха пъргаво по клавишите на Стенуея. Въздухът се изпълни с прекрасните звуци на стария роял. Концерт за пиано №26 на Моцарт беше любимото произведение на Уилиам.