автор: Ray_Jay

Срещнахме се! Най-накрая, след толкова хилядолетия и животи...
С такава фантазия и невероятен трепет очаквах нашата среща, неистово те желаех... Копнеех, сексуално изгарях и бленувах да се видим Очи в Очи, лице в лице, просто да знам, че наистина т(Т)е има!
Намерих те! А какво ми беше очакването, което ти ми разби на пух и прах. Просто се появи отникъде, "ненадейно". Но аз, веднага те разпознах! Усетих лек бриз и настръхнах цялата... Знаех, че това си Ти! Знаех, че си чул молбата ми и ще ме нежно, на моменти сурово, и строго преведеш през най-стръмния път съществувал някога. Погледа ти! Ах, тези очи... Какво ми беше изумлението, че през цялото това време, по време на нашата Среща, аз стоях като мъничко дете, впило очи в Негово Височество. Никак, даже не си помислих за секс. Просто те гледах... Казах ти го, че няма как да се влюбя в теб. Аз се бях толкова пъти "влюбвала" в теб, че вече копнеех да се слеем в едно цяло, вместо влюбвайки се наново, след това да се разделим отново. Беше ми недостатъчно това "разделяне" и "събиране". Искам Завинаги, отвъд дори това. И ти ми го даде! Благодаря!
Хареса ми, въпреки че не ти позволих да ме целунеш... Но ти опита, опита да ме изкушиш, въпреки че преди това беше толкова мил да ме предупредиш, че ще го направиш. Макар че знаех, че е изкушаващо и всяка фибра от тялото ми да изгаряше, и настръхваше, душата ми казваше "Не"-слей се с Дух-ът. Е, усмихнах се и наведох глава, и тогава ти промълви:"Недей се страхува, няма. Дай поне по челото!"
Тогава не проумявах защо си спомних за мъртъвците и как преди да ги погребат, и засипят с пръст, хората ги целуват "по челото". Сега, разбирам...
Благодаря, приятелю, любими, срещнахме се... Толкова животи, а сега няма как да споделя, ще си знаем някои неща само аз и ти, но знай, че удивлението ми, и безкрайното от Теб възхищение е наистина сладурско(безмълвна молитва, хи хи хи хи хи хи хи хи хи, знаеш)! :)))