автор: ATROPA

28.
Когато слънцето превали върха на деня и стремглаво се спусна по нанадолнището, реши да провери какво прави неговата любимка, като провря през зелените листа на вековния бук лъчите си и проникна в стаята където спеше.
Докосна я нежно по клепките и тя се събуди, прозина се няколко пъти, потърка сънливо очи и отметна завивката си от листа. Погледна от каменния прозорец към него и през решетката на листата му се усмихна. Толкова много го обичаше и харесваше галещите му ръце, а имаше толкова малко време да му се порадва. Само няколко часа преди мръкване.
Но такава й беше съдбата от деня, когато...

29.
...Горската Царица реши да взема кръвен данък от хората. На всеки седем години от всяко седмо семейство по една женска рожба, която да е на седем години . А Евридика беше точно на толкова, а и отговаряше на другото условие; да бъде хубава и умна, с дълги златисти къдрици.

30.
И така: в една късна потайна доба, когато майка й я беше приспала , слугините на Горската Царица- самодивите бяха тръгнали, яхнали вълшебните си елени да събират кръвния данък.
И Евредика се падна седма.

31.
На сутринта, вместо в леглото си Евридика се събуди в стая без прозорци с още шест момичета, като нея.
От този ден започна обучението й за Самодива.