автор: arkoudaki

* * *

Денят е най-обикновен, щипещ и бавен,
а на мен ми е тъмно, тъмно до болка...
Самотата сплита ръце за молитва,
прави кръст нескопосано и после притихва...
Губя се в спомени от усмивки и меко щастие
памучно обвило сърцето ми и ставам лека
като перце на синигер целунато от вятъра...
Душата ми пее балсамно песента на
несбъднатите желания... Лелее!
Перце от синигер и спомени...