Всичко стана толкова бърза, че нямаха време дори и да ахнат от учудване. Орфей беше омагьосан от погледа й. И веднага попита каква беше това вълшебно видение.
Майка му и дядо му започнаха да му разказват, че това е Самодива и се появява само нощем и появяването й през деня е лош знак, и трябва да се пази от такива , като нея, защото често отвличали млади момчета, които, като него имали музикални дарби и ги карали да им свирят и пеят на техните сборища, където играели цяла нощ боси вълшебно хоро. Разказаха му също така, че били повелителки на водите и подпомагани от кръстати орли можели да командват стихиите и ветровете и да предизвикват при появяването си вихрушки. Живеели под грамадни стари дървета, в изоставени колиби, или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Излизали само нощем и се скривали с проряването на петлите. При мръкване отивали да се къпят в реки, вирове, кладенци и чешми. Тогава си перяли и дрехите, които простирали да съхнат на месечина, пазейки зорко да не ги открадне някой, защото ако това стане ставали негови роби. И друго : когато отвличали някое младо момче го принуждавали да играе с тях на една игра със залози, като понякога губещия можело да загуби и душата си. Играта се състояла с хвърляне на кокалче, което било костица от глезена на агне или козле, наподобявашо кубче, но не с шест, а с четири устойчиви положения върху равна повърхност.