автор: tzvetcomarinov

Нямаше логична причина да забрави случката от началническия кабинет. Полковник Стоименов не изрече високо на глас мисълта, но изражението върху лицето му я издаде. "Ако нещо се оплеска, капитане, ще трябва да се оправяш сам".
Разбра предупреждението и не се изненада. Доста важен и показателен факт, но претъпкан от достатъчно и основателна логика. Защото, това за което намекна шефската уста, случи ли се, доста работи ще отидат на кино, ако разследването не стигне до успешен край. "Хм... чак толкова лош вариант не бива да има. Не сме тръгнали да работим за него" - опита да се отпусне с вътрешно убеждаване капитан Миладинов, а не му се получи така, както го искаше.
Колкото и да го прикриваше, личеше за наблюдателните. Полковник Стоименов не грабеше с цели шепи от последно време налагащатата се упорито сред ченгетата методология. В името на своята кариера и успехи, те вече не се гнусяха да прибягват и до някои от по-мръсните хватки, които в миналото ги смятаха за израз на слаб професионализъм или открито нагаждачество. Сега шефът направо щеше да сложи тежката си длан отгоре върху намеренията на своя подчинен, но това няма как да стане. Защото капитанът ще избегне тая задължителна и отговорна подробност, а за по-късно, въобще не възнамеряваше да я споделя пред когото и да било. Избра и посоката за действие, макар добре да съзнаваше, че няма да помогне с нищо на кариерата. Още по-малко, да е с приност за популярността му в отдела. Не ги търсеше от много време насам. Откъм тях вече беше издигнал бариера, която не смяташе да сваля.
Макар да не водеше подобно счетоводство, напоследък сякаш взе да посещава това село по-често отколкото на родителите си и вилата. В нея отиде ли, знаеше и какво ще е посрещането. На капризна жена, която веднага ще започне да набляга за пропуснатото около плодните дръвчета в градината, ще натяква за недовършеното покрай сградата или любимото място за сядане вечер. Наистина ще го сметнат за чудак или глупак, ако можеха да надникнат в намеренията му. От една страна вече беше решил да напусне органите, а от друга, съвсем като фанатик искаше да съсипе голямата престъпна група.
Познаваше добре улиците на селото, за да е наясно къде ще спре без да привлича нечие внимание. Извървя с крачка най-удобния маршрут докато стигне онова място, което превърна в съзаклятник. Логиката и тоя път не го подведе, а късмета отричат само лъжците. Поовехтялото немско возило търпеливо чакаше пред къщата своя водач, докато той си пиеше кафето с друг младеж на масичката в близост до навеса. Картинка, която се насилваше да напълни с влага очите на всеки меланхолик или самопризван родолюбец. Двама млади мъже в село, където и възрастните скоро ще започнат да се броят на пръстите на ръцете.
Кое повече изпъкваше в тоя пейзаж за спецът по борба с организираната престъпност, наистина беше трудно да определи. Защото бе капитан, а не художник. Шетнята ако ставаше нощем из селото, здравата би провокирала любопитството и на човек, дето няма вземане - даване с наркотици. Докато, щом "идват някои" посред бял ден, трудно биха разместили гънките на мозък, претрупан от своите лични проблеми. Сега когато двамата си отпиват от чашките за пред хорските очи, някой вътре със сигурност отброява и приготвя заявената пратка. Ето, именно за това тънките работи се вършат от хора, които ги могат. По всичко личеше тук, Миладинов ще има предостатъчно време до следващите интересни действия. И може свободно да го уплътни при майсторката на кафе и бързото сервиране.

Цветко Маринов