автор: ladyinblack

Какво съм се отдала на мислуване-
не бликва същността от много знание?
Осъдено е всяко съществуване,
А всяка мъдрост носи и страдание.

Не ще избегна стъпките-последици
и хлъзгавите камъни подводни.
Остават сетивата (уж приемници)
за мен и за живота-непригодни.

Така да е-ще тъна в заблуждение,
каквото-който ще да ми говори,
при все, че просто всяко ми решение
се ражда да е грешно, априори.

Омръзна ми от безпосочно бързане-
превърнах се в отчайваща гротеска.
Не търся нищо в сляпото си търсене
Илачи няма за подобна треска.

Щом възелната примчица изхлузи я
душата ми-в началото на края
ще литне над битийната илюзия
и истинката пак ще припознае.

милена белчева
07.12.12