автор: strega

подпирам тази хлъзгава врата
не ставам за калинката на двора ти
затъвам в разкопаната трева
цветята са въздишките на корена

над моя дом луната закъсня
стените се снишиха до копривата
и уж е юни
а пък застудя
и уж цъфти пръстта
а все е криво

страхът е крив
и съскащо цвърчи
от сол скриптят прегракналите маси
на гарваните тънките очи
под бялата ми рокля крият насипи

студът кърви
отнася ме в снега
смалявам се до синьото на нокът
какво като е юни
от мъгла
последните завои спират в покрива

преди да ми омръзне този свят
ще дойда с островърхите си мисли
и ще остържа сивата боя
от кожата на слънчевите истини...

ще посадя най-белите цветя

и ще си тръгна

чиста