автор: jantreya

Преваля есента. Балконът тъне
в горчива хризантемена омая.
Мъглив е хоризонтът. Леко сънен.
На залез и на тишина ухае.
Една пчела, настръхнала и гладна,
хоботче впива в ярка хризантема.
Пропуснала е лятото навярно,
не е успяла своето да вземе.
Уви, цветята ароматно вкусни,
отдали семе, са покрити с плесен.
Не всичко от живота е пропуснато,
но е горчив вкусът на късна есен.
Пчелице моя, сестро работлива,
изпий нектара! Нищо, че нагарча.
Виж тази хризантема е красива,
а аз ще бъда твоето другарче.
И аз изсмуквам капчици надежда
от есенната красота, която
единствено в мечтите ми изглежда
щастлив финал на пропиляно лято.
Вкусът на твоя мед ще е вълшебен.
Как искам с него чай да си подслаждам,
с горчива нотка, дъхав и целебен
при тъжни мисли и житейска жажда…