автор: arkoudaki

Очите – самодивски нощи
с отблясъка на лунен смях,
те гледат ме така трептящи
в сърцето ми е рай и грях...
Душа постлах - пътека лунна,
по нея двама да вървим,
в безвремието люблечудно
шептящи стъпките броим...
До онзи знак на хоризонта
където свършва старостта,
където обичта е бяла
окъпана от светлина...
Където ти и аз сме цяло
вселение Любов!!!