Във всяка реалност те търсих, във всяка една Те губих!
Във всеки, Тебе търсих и накрая, пак те изгубвах, забравяйки Кой си Наистина! Болеше ме, хиляди пъти умирах и пак се раждах, копнейки да видя лицето Ти. Време е да се слеем в безкрая. Да разцепим всяка една многоизмерност, рушейки/изграждайки и събирайки, обединявайки ги в Едно-то, което си бяха по Начало! Експеримента приключи.
Време е да си ходим...