Щом нощта е способна да крие лъжи
ти си някъде в нея, прегърнала мрака.
С длани ледени криеш очи,
а в очите си криеш просълзеното лято.
Щом в деня си усмихнат не потърси мечти,
тихо времето спира, както спира дъхът ми.
Две кафета изстиват, две ръце се делят,
буря в миг се извива, за да счупи прозорци.