автор: ufff

3.

Той:
Халвата ми съвсем се развали,
а в твоята редовно чупя зъби
и от глюкозата ти аз като че ли

потичам (но перчемът ми се ръби).
По-кротко с олиото от сусам,
че лепна в преизлишните грамажи.
Така съм се разкашнал. Просто срам!
На филия можеш да ме мажеш.
Ще произвеждам вече грис-халва,
поне се вижда ясно, щом мухляса.
Знай, рохката ми обич загрубя
на едри шупли, после изфиряса.

Тя:
└─┘


4.

Той:
Колко пъти и по колко друми
ние с теб разтягахме локуми.
Бивал съм посмешище, маймуна
да ти разхождам хвърлената дума.
Заради розовата ти есенция
често съм изпадал в турбуленция
и съм трошал с глава дори ефира -
ти да можеш ядки да прибираш.
Отдето минеш, после стават дупки
и хората се спъват на черупки.
Локумът на акъла ми е мек,
та скоро няма пак да съм човек.

Тя:
□□□


може да няма продължение