 |  От неизречени думи е болна душата ми.
Трупат се в гърлото- камък по камък на бента.
Боже, защо си ме учил на мъдрост, когато убива ме
тихата болка, която тя ражда у мене?
Искам да вдигна ръка и със силно замахване
бента да срина - камъче да не остане;
после със пълни гърди кислород да поема-
да достигне до всичките клетки на тялото.
И да видя небето, защото съвсем го забравих,
топлина да ме лъхне - чак до сърцето да сгрее,
думите да си върна-през бента да ги излея!-
и душата ми, болната, тогава ще оздравее...
Публикувано от alfa_c на 17.10.2012 @ 08:41:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Болест" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Болест
от voda на 23.10.2012 @ 08:17:47
(Профил | Изпрати бележка) | Мъдростите се раждат предимно в страданието. Затова и натъжават, и лекуват.
А за натрупаните в гърлото думи отдушник е словесното творчество.
Когато дойдох в този сайт, публикувах всеки ден, понякога и по три наведнъж. Навлякох си неприятности, но не съжалявам. Защото, както казвах и тогава, думите имат своята сойност, когато се изричат в съответния момент.
Ето, вече се е родил един стих по темата.
Пиши, Боряна, и ще прогониш болестта.
Успех! :) |
Re: Болест
от zebaitel на 17.10.2012 @ 13:48:46
(Профил | Изпрати бележка) | И аз, като Венци, си задавам въпроса: "защо думи?" И се опитвам да си отговоря, че може би не сме достатъчно мъдри, за да таим всичко в себе си. Душевните ни болки се насагват на дъното и вгорчават и затова сигурно се налага да заврим и изригнем мътилката-думи.
От друга страна, това, което излезе на повърхността може да е и най-пречистената субстанция, способна да нахрани някого!
Здравей, Бо! Извини ме за логореята! Разсъждавах си! |
Re: Болест
от daro на 17.10.2012 @ 10:06:35
(Профил | Изпрати бележка) | без претенция за епикриза, струва ми се, че
в тънкостенните ни чаши-стъкленици
небе и думи нямат съвместимост :)
...иначе мъдростта си е безжалостна - не те убива, а те жертва за живот
айде, че на мохитото ментата увяхна;))) |
Re: Болест
от ulianka на 17.10.2012 @ 09:49:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Това, което ми прави впечатление при теб е, че използваш доста интересни комбинации от рими и на пръв поглед ритмиката ми се губи... Но в действителност не е така:) Мисля, че мъдростта не може да убива, пораждайки болка. Мисля, че мъдростта ражда примирение. Но това си е само мое лично становище:) Поздрав за стихото, Бо! |
Re: Болест
от ATOM на 17.10.2012 @ 09:13:33
(Профил | Изпрати бележка) | бента, небето, топлината...
но защо думи...
побира ли се цялото небе в тях |
Re: Болест
от Meiia (meiia@abv.bg) на 24.10.2012 @ 15:42:38
(Профил | Изпрати бележка) | Нямам навика така да отговарям, но ще си го позволя, дано ме извиниш. Просто открих съвпадения в усещанията и ..
Здравословна агресия
(Единица)
Навярно ме избива на агресия
и аз, макар в сфумато нарисувана,
катализирам си химичните процеси
до шум гневлив, за да не робувам
пред точката на някой неприел ме,
поставил ми я - в нея да се спъвам.
Да ме превърне в скука, в делник,
да нямам имe, лък да не опъвам
към хищните мишени. Да угасвам
безшумно и с покорство на свещица.
Крещя в мълчанието и пораствам
от вечен сбор до ръст на Единица.
---------------------------------------
Изобщо не е нужно да разболяваме себе си заради другите:).
|
Re: Болест
от Izabella на 09.11.2012 @ 08:17:53
(Профил | Изпрати бележка) | Хах, много пъти съм разсъжавала върху темата за неизречените думи, които могат да взривят душата. Но има и още един аспект-тишината, която понякога "крещи"... и от този ъгъл...става още по-вълнуващо...
Комплименти:)! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 764
ХуЛитери: 4
Всичко: 768
Онлайн сега:
