Самотно меденият глас на птицата звучи
и утрото без теб е много тъжно –
той търси веселите нотки на гласа ти,
смеха ти звънък сред тревите избуяли –
да слее песента си с него иска
в един тържествен химн на утрото красиво.
Той търси топлия поток на думите ти нежни
раздвижил с ромон тишината спяща,
потекъл с радост в радостта на планината
от топлото докосване на пролетното слънце.
И в тази приказна магия на сезона
сам аз съм птицата запяла, радостта й,
и пролетната тръпка под небето
минаваща през тялото на планината.