автор: roza1

Този буен жребец -Любовта,
пак изправен на двата си крака
ми напомня , че съм жена
че не мога да скоча оттатък..

...дето огънят тлее едва
и кръвта от тъга се затлачва..
Не, не мога да живея в страха!
Ще се метна- нека грива ме влачи!

Какво, че сърцето се вкопчва
с всички сили във вятъра есенен?!
Страстта не е куче бездомно-
няма ноти за лунната песен.

Този буен жребец - Любовта
не понася стреме от ревност.
Иска мъж да открадне жена,
за да има подкови от нежност.