автор: nina_nina

Устните ми се нацепиха на всяка десета от милиметъра,
езикът ми се обърна наобратно,
умряха всичките ми цветя.
Сърцето ми пищеше като настъпена мишка,
кръвта изтече от устата и по декемврийския сняг.
Миглите ми се стопиха.
Слюнката ми изсъхна в безсмислени думи.
Нищо не разбрах.
Вятъра се усука около коленете ми
и му трябваха три дни да разплете мъглата.
Изгубих една жълта хавлия.
Изхарчих хиляди пари.
Нагрубих много хора.
Скрих се от цифрите,
от думите,
от хората,
от живота въобще
в едно коматозно измерение,
което започва с будилник
и завършва с три бири.
Няма нищо
между будилника и първата бира.
Няма нищо
межу трета бира и будилника.
Чаят вече няма вкус,
а тялото ми съдържание.

Сърцето ми е пак сърце,
но сърце на врабче.
Така не се убива любов.