Това със слушането е скучна работа. Как да обещаеш да си послушен.
Това със слушането е скучна работа. Как да обещаеш да си послушен. Човек трябва да си остави поне една беля на седмица, за да не забрави че е жив и диша, поне едно кафе в повече, поне една забранена любов, за която да е виновен, поне един обяд до безкрайно късно, поне нещо, за което да съществува. Това със слушането е скучна работа. Но аз го разбрах чак като пораснах. Чак сега се научих да стъпвам в локвите, да прескачам огради и да нощувам в чужди мисли. Сякаш досега съм се страхувала да бъда себе си и съм пробвала да съм другите.
Две деца, хубав дом, някой, който умерено да ме обича. Какво повече му е нужно, но явно на някой друг, не на мене. Вероятно само една беля на седмица. Аз обаче като малка бях толкова слушаща, че сега слагам слушалките на уши и се опитвам да чуя себе си и се опитвам да си наваксам пребиваването на чуждите улици, нахлуването в чужди желания, кражбата на стъпки от пясъка. Събрала съм в мечтите си толкова пясък, че мога да си направя замък или да се пребия от спъване във вкаменените си желания.
Понякга вглеждайки се в синовете си почвам да се страхувам истински дали не взимам от тях мълчание и не го отглеждам твърде съвестно, дали не крада от белите им или ги наранявам с моите като забравям сандвичи, пропускам сутрини, пропускам погледи. Страх ме е че съм станала твърде искрена, твърде истинска, твърде себе си.
На моменти като се вгледам в очите на онзи малкия с къдриците и успявам да се събера отново в рамките на правилното и послушното, затварям вратите на стаите, съвестно изгасявам лампите, дърпам всички пердета, татко му да е доволен. Слагам да сготвя вечеря, тичам след всички вкъщи, гладя до много късно, лягам си с верни мисли, обаче толкова много не съм себе си, че чак съм ужасно друга. Лягам си и сънувам, филми, които от готвене не съм гледала, желания, които от чакане не съм сбъднала, звезди от онези, които парят в дланите. И като се събудя сутрин искам да се татуирам цялата, с пеперуди, въздишки и сънища за ужас на всички послушни. И отивам адски бързо на работа да наваксам с едно кафе в повече, от което вероятно се умира, с един шоколад в повече, от който само вината ми напълнява, с една бира в обедната, от която се чувствам жива, да наваксам с белите, защото това със слушането е скучна работа.