автор: osi4kata

Мило Дневниче,

Днес е неделя. Прогнозата за времето е добра и затова още в началото на седмицата се обадихме на роднини и познати да дойдат у дома на барбекю. Бях забравила колко всъщност неангажиращо и приятно е да събереш хората, които харесваш на една малка следобедна веселбичка, включваща мръвка и биричка. Барбекюто работи – всеки си носи, каквито меса или зеленчуци предпочита и.. пиячка, разбира се. Не много, но качествена. Децата щъкат из двора, детският басейн е пълен с топла вода, има пояси, надуваеми възглавнички, топки..бе, само да си хлапе и да ти се цамбурка. Дивна спи в бебешката количка под навеса, че да не слънчаса.

Гледам ги всичките тези хора – най-различни, защото аз деля видовете само на хора и идиоти, и си мисля за коктейл-партитата на Евелин, където присъстваха само елитни кучки, шизофренясали интелектуалци, обслужващ персонал и бивши шпиони... а, да – и тук там по някой призрак от миналото (в интерес на истината – призраците бяха най-адекватни). Сещам се и за нас двете с Евелин, и си мисля – колко си приличаме ние двете и колко сме различни в същото време. Евелин никога не е била „гологъза“, може да е страдала в личен план, но никога не е искала да се надскочи – да скъса гадното лайняно въже на мизерията си и с нокти и зъби да се закатери нагоре по пирамидата. Най-вероятно затова си няма и идея колко хубави хора можеш да срещнеш по стълбицата, и колко много идиота. Точно, както е и на нейния житейски Еверест. Като ми дойде на гости следващия месец – непременно ще организираме пак барбекю. Непретенциозно и топло.

Иван докарва дървени въглища и ги слага под скарата, защото когато барбекюто е само на газ, храната не мирише на чад, а има ли нещо по-вкусно от очадена мръвка?! – Рени, казва ми той, Сълзица се обади, че пристига всеки момент... Сълзица е новата ми свекърва и тази новина е една от неприятните. Някои неща никога не се променят.. Сълзица – също. Шестият ѝ съпруг е безпомощно старче с дебела банкова сметка и некролог, който се подава от джоба му. Няма да го бъде дълго... Давам му още най-много месец. Баща ми я обожава тази идиотка! Каза, че „по-пишкин“ жена не бил срещал в живота си. Каквото и да значи това..

Като стана дума за баща ми – пенсията му се отрази добре – седна си на четирибуквието, гледа си жената и внуците. За да има мир и любов в бялата ни къща с вратичка за котки, построихме една по-малка къщичка встрани от нея и баща ми и Мила се заселиха там. Радва ме удоволствието, с което се отдадоха на Алеко след като се омъжих за Иван и се роди Дивна, и вече не мога да бъда изцяло на негово разположение. Нито за миг не съм съжалила, че се реших да свържа законно живота си с Иван. Този секси и луд по мен мъж, който ме изтърпя с години да се катеря по глават му, без да се отвърне настрана. Толкова много любов ми поднася ежедневно – с всеки жест, с всяка ласка. Била съм сляпа и тъпа преди, търсила съм под вола теле, а истинското ми щастие винаги е било на една ръка разстояние – трябвало е само да се пресегна, да го грабна и никога да не го изпускам. Прегръщам го през кръста и му казвам, че съм готова психически да посрещна дори и Сатаната днес и той ме гризва леко по ухото... Човек не може да си избира роднините, за съжаление. Пък и да си говорим истината – Сълзица не е чак толкова зле. Има си и хубави качества (щедростта не е между тях). Напоследък е хвърлила цялата си енергия в детската градина и с ръка на сърцето си признавам, че детска градина Обич е най-реномираната градина в цялата област.

Сълзица пристига като саламантия, влачейки подире си мъничкия си възрастен съпруг и Сълза, дъщерята на Иван и нейна внучка. Малката Сълзичка целува татко си, после ми казва – „Здрасти!“ и изчезва по посока на басейна. Никога няма да ме обича, знам. Ще си остана в очите ѝ като „злата мащеха“, ако ще да си сдера трътката да ѝ угаждам и да ѝ се мазня, затуй – хич не си давам зор! Блондинкестата ѝ майка прикоткала някакъв политик и изпратила мъненкото Сълзе при Голямата Сълза, за да не ѝ се пречка из краката.
Сълзица не губи време – грабва една бира и я смърцафуцва за секунда, направо от бутилката. Богатото старче, дето ѝ се води съпруг я гледа с обожание и преглъща насухо, а тя му вика – Ричи, отвори си една и ти! Ренката купува само скъпа бира.. Аз затуй нищо не донесох. Ричи-то мига на парцали и ме гледа гузно, докато си отваря бирата. Казвам му да не се притеснява - да яде и пие на корем и той се окъка от кеф.. Господ е сбирач!

Двама от съседите ни са музиканти и са дошли с китарите си. Вдигаме джабала до Бога и идват още съседи. Децата, кажи-речи, вече изплискаха водата от басейна, а Дивна се размърда в количката и Иван я взима на ръце, обаче тя се криви нещо и ми е ясно защо – гладна е. Влизам в къщата, за да ѝ дам да суче и пътьом се оглеждам в огледалото в коридора. Красива съм, макар да имам още 2-3 килограма за сваляне. Когато се чувстваш обичана, лицето ти се променя – чертите ти стават по-меки и в очите се появяват огънчета. Колко жалко, че трябва да се връщам вече на работа... Не мога да си позволя повече безоблачно съществуване и любене по всяко време на денонощието. Ще взема да свикна и да се превърна в жена-домакиня, а за мен по-страшно от това няма!

Скъпи ми Гарончо, от утре започвам да отбивам постепенно Дивна и от другия месец смятам да се «мятам» пак в бизнеса си. Дъщеря ми сякаш усеща какво съм намислила, спира да суче и ми хвърля един от нейните странни погледи, с които ми дава да разбера, че никак не одобрява това, което съм намислила. И ай-фонът ми започва да звъни. Не е никой от близките ми, номерът е непознат. Да, казвам. Рени Арабаджиева-Шилер слуша.. Шилер е новата ми фамилия, но си запазих и старата, заради Алек. Шилер е и фамилията на Дивна. Ало, Рени – гласът ме пронизва и ме разрязва на две. Аз съм – Феликс Николаевич. Прости ми, че те безспокоя, но Евелин си заминава. Получи инсулт преди осем часа и е в много тежко състояние. Реших, че трябва да знаеш. Обади ми се на този номер, за да ми кажеш кога пристигаш.. После, после затвори...

Скъпо Дневниче, понякога Съдбата и тайнствените сили, свързани с нея обичат да си играят с човешкия живот. Понякога, тъкмо когато решиш, че си стъпил на здрава и сигурна почва, внезапно се случва нещо, което разтриса ежедневието ти и обръща всичките ти старателни подредби с главата надолу.
Навън гостите се веселят, чувам ясно бекрайните изцепки на Сълзица и възторжените възклицания на баща ми и мънечкия ѝ милионер, чувам дрънченето на китарите и детската врява, но най-ясно в съзнанието ми звучат екзотичните вибрации на баритона на Феликс. И думите му – Евелин си заминава...

Мили ми Гарончо, часът е 23 и ние се настаняваме в самолета за Санкт Петербург – Иван и аз. В ръцете на Иван спи малката ми дъщеря Дивна. Алек остана при баща ми и Мила, които тази нощ ще се радват на компанията на Двете Сълзички, защото милионерът се «отряза» зверски и амен-амен да падне жертва, ако Мила не се беше погрижила да го освести с малко студена вода и да го настани на леглото в стаята за гости.
Самолетът излита и ние се отпускаме на удобните си места , бизнес класа. Разбира се, че не се обадих на Феликс кога пристигаме....