Нощта си сложи звездния каскет
и с целия си чар ми се усмихна...
В косите й ... привързани в букет
дори и вятъра неловко стихна...
Ще бъда праг към синия безкрай
на който знам, че мога да те срещна!
В началото на светлия му край
съм стъпката към тебе безпогрешна!
По пътя си ... докрай не извървян,
пред себе си отново коленича!
Щом всеки миг с Любов е изживян
сърцето ми ... умее да обича!