Позна ли ме, Поезийо? Беляза ме,
но белега прикрих с безлична маска.
Ти, виждам, плитчините си отрязала
(отказваш май да ме прегърнеш ласкаво).
Седни де! Ще почерпя по човешки.
Нали те честват днес. И ти прилича.
Така ще те празнувам. Сам. На свещи.
По бедност сме венчани. Без излишества.
Добре дошла! Празнувам те, Поезийо,
с една китара – ту акорд, ту стихче.
Запявам те - понякога болезнено,
друг път възторжено... Като момиче си.
Намигаш ми. Флиртуваш с мен отдавна,
а после бягаш (дявол от тамяна)
и щом се укротя, решил че няма те,
прозвънваш отдалеч с душа-камбана
и ме завръщаш, намагнитваш сетивата
почти до мълния, усмихваш ме през рамо...
Е, ако някога затръшна ти вратата си,
то значи, че и мене ще ме няма...
01.10.2009