Не рисувай връз мене икони
Аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай,
Най-малко моя, трябваше да е там
Аз с криле ще те пъдя увиснали
И душата ти ще изгарям без плам.
Аз съм незримата, нощната, лудата
Дето твоят ден без срам ще руши.
Защото Демона не кръжи с пеперудите.
Той просто събира и убива души.
Аз бях ангел, пратен за тебе,
Но угаснах, когато ти ме отрече
И паднала ангела в мене погребах
И Демон наричам се вече!