автор: ivliter

Нощта пристъпва тихо, тихо…
Нощта пристъпва като котка.
Заспиват улиците, къщите, дърветата…
Заспиват, птиците, тревите,
надеждите, амбициите ми заспиват,
но думите,
но думите ми в мен
не искат да заспят.
В очите на звездите
и в лунната усмивка
те търсят упование и съпричастност.
Нощта ме гледа ласкаво
с очите на жена любима
и в ложето си ме приканва
с примамката на сън дълбок.
От мен оттегля образи и гледки,
пътеките от стъпките ми трие,
но думите,
но думите не искат да заспят –
припява изворът им бистър,
разлива мисли и идеи,
натрапва настроения различни,
полива стръкчето на вдъхновението ми.
Прииждат думите с далечен звезден шепот
и влизат в нощните ми стихове.