автор: osi4kata

Да! Аз съм съвършено нов човек..
(не се прехласвайте по „съвършено“).
Улегнах, сгънах се надве –
удобна съм, направо безпроблемна.
Научих се до лудост да мълча
и да преглъщам канари от болка.
Да сторвам път на мравки и стада
от безогледни пощурели слонове.
Не ме разбирайте в прав текст –
Аз не живея сред животни.
Живея, според нечий интерес,
във същата насока и работя.
Усмивка на акула в психо-транс –
и мъдреците ми са „на мегданя“.
И проповядвам под хипноза – Толерантност!
а те „таквоз животно“ - просто няма!
Привикнах да ме „мелят на кайма“,
докато садистично се усмихват,
зализаните мазни плашила,
разтърсили живота ми по Рихтер.
Дванайста степен в скалата на Рихтер...
Дванадесет - звучи почти епично.
Дванадесет игли без жал се впиват
във мозъка ми. И бълнувам наркотично..
И се пренасям в нови параметри,
където съм наведена удобно
и лъскам със съдрана чест паркети,
във чест на всички лаврови особи.
А лавърът не спира да расте
и да разделя хората на касти,
на простосмъртни и на „богове“,
на малцинства, по пол, по раси...
Дванадесет камшика в мен плющят,
когато вечер самота ме обладава,
но толерантно си мълча...
защото съм удобна. До забрава.
Да, аз съм съвършено нов човек.
Подавам си страната за плесница.
След нея – другата, по етикет.
А нощем в мен плющят камшици.