Сънят,
изпуснатия кон
от дългата ливада на нощта
се носи в тръс
сред звезден блясък
и тихите въздишки на луната.
Напред отеква тропотът му,
напред и все напред
в градината на часовете малки,
докато от искра
изпод копитото му пламне
очакваният огнен изгрев.